Выбрать главу

Браво, кучко! Справи се перфектно!

Защото, за разлика от мен, която си навлякох проблеми и в училище, и със Сабин, тя не само изпълни обещанието си да ме унищожи, но прибра в чантата си стотачка и се измъкна от ситуацията чиста и невинна. Това си е достойно за възхищение.

Въпреки злобата, жестокостта и подлостта й.

И така, с дружните усилия на Стейша, Онър и директора Бъкли утре няма да ходя на училище. Нито вдругиден. Нито по-вдругиден. Което означава, че къщата е на мое разположение през целия ден, през всеки следващ ден в продължение на цяла седмица — наказанието, което ми наложиха. Това пък от своя страна ми предоставя възможност да продължа с пиенето. Имам достатъчно време да се напия и да се възстановя, докато Сабин се прибере от работа.

Сега, когато най-накрая намерих пътя към спокойствието, никой не може да ме спре.

— Откога продължава това? — пита неуверено Сабин. Ясно е, че не знае как да подходи към мен и как да се справи с това. — Кажи ми, трябва ли да крия алкохола от теб? Да те заключвам? Евър, на теб говоря. Какво става тук? Какво става с теб, момиче? Искаш ли да поговориш със специалист? Мога да го уредя. Познавам много добър психиатър, той работи точно в тази област… имам предвид, с хора, изгубили близките си…

Усещам погледа й върху себе си, усещам и безпокойството й, но затварям очи и се правя на заспала. Няма как да й обясня, да сваля тежкия товар от гърба си, да й разкажа за аурите, виденията, енергиите и за безсмъртния си бивш приятел. Защото въпреки че домъкна онази ясновидка на партито, за нея това беше част от забавлението, шега, малко разнообразие за добро настроение. Иначе Сабин е човек на логиката, организирана, прагматична и категорична в преценките си. Светът й е изграден от черно и бяло, няма дори капчица сиво. И ако проявя тази глупост да й се доверя, да й разкрия тайните си тя ще направи много повече от това да уреди да говоря с някого. Ще ме отведе в лудницата.

Точно както ми обеща, преди да тръгне за работа, леля ми започва да крие всичкия алкохол. Но аз изчаквам кротко да излезе, после слизам в килера и вадя една по една бутилките с водка, останали там от Хелоуин. На сутринта след партито тя ги набута на дъното на последния рафт и напълно забрави за тях. Занасям ги в стаята си и се разполагам удобно на леглото, щастлива от перспективата за цели три седмици без училище. Пред мен са двайсет и един славни дни, махат ми весело с ръка и ми намигат, а аз им се наслаждавам като преяла в момента, но иначе лакома котка, пред която са сложили цяла купчина с храна. Една седмица заради наказанието и две седмици зимна ваканция. Колко удобно, че се падат точно след първата! Плановете ми са да прекарам всеки миг от тези прекрасни дни в алкохолна омая.

Облягам се на възглавниците, отвъртам капачката и се заричам да си меря глътките. Да не пия преди предишната глътка да слезе надолу чак до стомаха ми и да се влее в кръвта. Без ексове, без наливане и оливане. Само бавен и постоянен поток, докато главата ми се прочисти и светът стане по-светъл и по-ясен. И по-добър. Свят без спомени. Дом без загуби.

Живот, в който виждам само това, което се предполага, че човек трябва да вижда.

Двайсет и девета глава

Сутринта на двайсет и първи декември слизам долу и въпреки замайването, зачервените очи и страшния махмурлук разигравам цяло представление, като си правя кафе и сядам да закусвам, защото искам Сабин да тръгне на работа с чувството, че всичко е наред. Тогава ще мога да се кача отново в стаята си и да потъна в алкохолната мъгла.

В мига, когато чувам колата й да потегля, изсипвам закуската в тоалетната, качвам се горе, вадя бутилката и отвъртам нетърпеливо капачката, предвкусвайки топлината на предстоящата глътка, която ще успокои напрежението, ще заличи мъката и болката и ще помете страховете и тревогите ми, докато не остане нищо.

Но по някаква причина не успявам да откъсна поглед от поставения на бюрото ми календар. Датата подскача пред очите ми, крещи ми в лицето, маха с ръце и ме ръга дразнещо в ребрата. Ставам и поглеждам в редовете под нея, но там не е записано нищо — никакви задължения, никакви срещи, никаква отметка за нечий рожден ден. Само думите ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ с удебелен черен шрифт, което ще рече, че издателите смятат този факт за важен, въпреки че за мен не означава нищо.