Той зловещо се усмихна.
— Надяваш се на добрия си късмет, нали? — обади се Муран. — Аз съм се сражавал на арената и те уверявам, че късметът никога не трае вечно!
Когато бяха готови, те тръгнаха обратно по тунела, първи вървяха Белатон и Пугна, следвани от Валентиниан с Муран плътно зад него и с извадена кама в ръката. Клавдия вървеше последна. Заобиколиха ямата с коловете, преминаха локвата с масло и пак се озоваха в безопасното преддверие. Изкачиха стълбите. Муран побутваше Валентиниан пред себе си. Почувстваха се щастливи, че отново са на чист въздух. Небето над тях беше обсипано със звезди, а лекият ветрец носеше различни миризми на растения, но точно в момента, когато се готвеха да си тръгнат, се появи светлина от факли и отнякъде в мрака се изсипаха фигури с лица, скрити зад страховити маски. Запалиха още факли и Клавдия разбра, че гробницата на Тит Лабиен е обкръжена от онези, които ги причакваха. От тъмнината се появи мъж. Беше облечен като lanista81 от някоя гладиаторска кола с кожена поличка и колан през рамото, в едната ръка с двуостра брадвичка и с бойна тояга в другата. Той заприлича на Клавдия на лешояд заради мършавото лице, бръснатата глава, хлътналите бузи, острите уши и черните очи, които дори в играещата светлина пораждаха тръпки на страх.
— А! — поклони се присмехулно той. — Господарке Клавдия, може ли да се представя?
— Ти си Харон, нали?
Мъжът направи елегантен жест с ръката си.
— Чудесно, чудесно! Разбира се, че съм аз! А ти — той посочи Муран, — трябва да си знаменитият гладиатор! — После се обърна се към Белатон, който здраво стискаше каишката на Пугна, кучето се бе напрегнало и гърлено ръмжеше. — Дръж го здраво! В тъмнината наоколо има мъже, въоръжени с мечове и стрели! Достатъчно е само да дам знак и сте мъртви! Такааа… Подозирам, че това е богатството на Атий! — кимна той към торбите, които Муран бе оставил на земята до себе си. — Ще го взема. Не, не! — предупреди той; от мрака пристъпиха трима мъже със стрели на тетивата. — Познавам репутацията ти, Муране! Моля ти се, заради собствената ти безопасност, хвърли камата и остави торбите! Уверявам те, че не желая да нараня никого!…
Муран се подчини. Клавдия облиза устните си и се огледа.
— Господарю Харон! — обади се Валентиниан.
Господарят на подземния свят веднага тръгна напред. Той блъсна Валентиниан в лицето и когато отстъпникът падна на земята, започна да го рита. Лекият нощен вятър донесе звука на ловджийски рогове. Хората на Бур бяха стигнали до покрайнините на гробището.
Харон вдигна ръка:
— Слушай! — обърна се той към Клавдия. — Богатството е мое, както и Валентиниан. Заради него изгубих много добри мъже!
— Аз ти помогнах! — започна да се моли Валентиниан. — Дадох ти надбягването!…
— Тъй или иначе щях да победя! — изсмя се Харон. — Чуй ме сега, Клавдия! Предай думите ми на твоята императрица. Аз уважавам гроба, ще взема богатството, ще накажа Валентиниан и тя никога повече няма да чуе за мен!
Клавдия, Муран, Белатон и Пугна не можеха да сторят нищо. Мястото край гробницата се изпълни с хора. Тъмни фигури се втурнаха напред, грабнаха торбите, хванаха Валентиниан и започнаха да го тласкат напред в тъмнината. Военните рогове отново прозвучаха, но когато Бур стигна до тях, Харон и хората му бяха изчезнали.
Два дни по-късно Клавдия и презвитер Силвестър седяха в сянката на овощната градина на чичо Полибий и пиеха от най-доброто му вино. Муран стоеше на стража на кухненската врата и не позволяваше никой да излезе в градината, докато презвитер Силвестър не си тръгне. Свещеникът отпи от бокала си, загледан в клоните, после се обърна към Клавдия.
— Нося ти благодарностите на императрицата.
— Признателна съм за това!
— Тя осигури охрана на гроба. Той е обявен за запазена императорска собственост. Никой не може да се доближи до него без нейно писмено разрешение…
— А другият въпрос? — попита Клавдия. — Плановете на Константин за Византион?
— Императорът продължава да ги държи в тайна, както трябва да направите и ти, и Муран!
81
Ланист (лат.) — лице, чиято професия била организирането на гладиаторското обучение. — Б.пр.