Клавдия вдигна ръка:
— Не е нужно да го казваш! — заяви тя. — Онова, което Константин и Елена замислят за този или за другия свят, не е моя работа!
Силвестър склони глава и се заслуша в звуците от гълчавата в кръчмата.
— Май чичо ти Полибий подготвя голям празник?
Клавдия се засмя:
— Всичко ще е за сметка на бръснаря Торкват! С него се бяхме обзаложили и той загуби…
След това тя подробно разказа на Силвестър какво се бе случило. Как Атий Енобарб е бил убит и как бръснарят Торкват не успял да реши загадката.
— Толкова е лесно — прошепна тя, — ама толкова, толкова лесно! Всички мислехме, че онова, което виждаме, е истинско; едва по-късно разбрахме, че повечето от онова, което сме възприемали, е било илюзия. — Тя погледна свещеника. — А ти, презвитре Силвестър, вече не се ли боиш от плановете на императора да премести центъра на империята от Рим, града на твоите апостоли Петър и Павел?
— Милтиад остарява и става все по-слаб — бавно отвърна Силвестър. — Скоро ще има друг избор за епископата на Рим. Някой друг ще седне на стола на Петър. Който и да е той — Силвестър едва-едва се усмихна, — ще трябва да докаже, че той е притежателят, гордият пазач на останките на първия апостол на Христа!
— За себе си ли мислиш, презвитре?
— Светият Дух ще реши…
— С малко помощ от твоя страна?
Силвестър само се засмя и поклати глава.
— Кой ще охранява гроба? — запита Клавдия. — Защо императрицата толкова силно желае да притежава една реликва, която по право принадлежи на теб?
— Аз си имам своите подозрения…
— Да не би да възнамерява да премести такава свята реликва в нейния нов град?!… Във Византион?!
— Не, Клавдия! Елена се надява, че ще може да ни изнудва, а ние се надяваме да преговаряме с нея. Иди до големите порти на Рим и до пътищата, които водят извън града! Зад тях лежат катакомбите, гробовете на нашите християнски покойници. Истински град под земята със своите свети места, паметници и гробници, те са наша собственост. В самия Рим ни бяха предадени дворци като Латеранския. Елена е хитра. Тя знае, че само за едно десетилетие, а може би дори и за по-малко Рим вече няма да бъде градът на цезарите, а сърцето на Вселенската църква. Съмнявам се, че възнамерява да премести гроба! Това би било светотатство! Онова, което тя иска от нас е — да й предаваме тайни отвсякъде…
— Какви тайни?
Силвестър въздъхна и се загледа в градината, докато почесваше брадичката си.
— Гоненията свършиха. Императорът разпрати декрета по цялата империя, християните трябва да бъдат приемани и дори подкрепяни. Елена е хвърлила око на по-скъпоценни съкровища от останките на един рибар, пък бил той и дясната ръка на Христос! В Палестина, земята, където Христос се е родил, където е живял, умрял и отново възкръснал, се намират Витлеем, Йерусалим, пътят на Страстите Господни и Светият гроб. Тези места иска всъщност Елена. През вековете различни императори са извършвали насилия и са омърсявали тези свети места. Ние знаем точно къде се намират те. Подозирам, че Елена ще ни предаде гроба на Петър, когато ние й предадем онова, което знаем за Витлеем, Витания, Емаус и Йерусалим. Всички тези места са свързани с Христа.
Силвестър се изправи на крака, обърна се да провери дали наоколо не са се притаили подслушвачи и пак седна на мястото си.
— Ти си била на Ватиканския хълм, нали? Той се намира отвъд стените на града — едно забравено от Бога място! Но Елена знае и аз знам, че през идните години Ватикана ще принадлежи на нас, на Римската църква, ще стане наш център, нашето сърце! Константин ще построи църква над святото място. С времето ние ще владеем тази църква и ще я притежаваме. Епископите на Рим ще издигнат дворците си около нея!
Силвестър говореше толкова убедено, че Клавдия разбра — това вече е планирано, замислено и готово да бъде осъществено. Този лукав свещеник само чакаше удобен случай да представи каузата си пред Елена и нейния син.
— И в края на краищата — обади се тя — императорът и майка му ще направят точно това, което ти искаш, нали?
Силвестър сви рамене. Той разклати виното в бокала си и обърна погледа си над него към Клавдия.
— Нашата църква — бавно изрече той — трябва като риба да плува по течението на реката. Тази река се насочва от Бога. Помисли си, Клавдия! Може би това ще е най-доброто! Ние, християните, се появихме от катакомбите, а сега имаме власт. Нашето влияние се усеща на всяко равнище на управлението, императорът е под наше влияние, императрица Елена е твърд наш поддръжник и все пак това крие и опасност. Навярно — провлечено продължи той, — навярно най-добре ще е двете да се разделят: светската власт — във Византион, духовната власт — в Рим…