— Подозираха Атий, нали така! — Клавдия посочи Макрин.
Бившият трибун на нощната стража направи гримаса:
— Имаше много заподозрени — бавно отговори той, — бивши гладиатори, членове на „Школата на луната“, женомразци…
— А Поругателя? Кой му даде това име?
— Аз или по-скоро жена ми — рязко отвърна Макрин. — Аз не съм християнин, но жена ми, нека боговете й дадат светло място, определено беше. Разказах й за тази въпиеща жестокост.
— Коя по-точно?
— Как Поругателя разпорва жертвите си от утробата до гърлото. — Макрин изви пръсти, за да покаже. — И ако можеше, винаги избождаше дясното им око.
Клавдия преглътна с усилие. Беше чувала за мъже, които най-много от всичко обичат да унижават и нараняват една жена, ужас, който извираше от мрака дълбоко вътре в тях.
— Моята жена цитираше еврейските писания, тя го нарече „мерзостта на запустението, стояща на светото място“37. — Макрин изду бузите си и се загледа в мрака, като често примигваше.
Клавдия съзря сълзи в очите му.
— Жена ти… — попита тя.
— Беше болна, умря приблизително по времето, когато Константин стана император…
— Разполагаше ли изобщо с описание на Поругателя? — обади се Муран.
— Не — отвърна Макрин, — знам само, че един имперски служител го е зървал за миг. Червен плащ, шлем с украшения, от онези, които би могъл да носи някой от преторианската гвардия38. Повярвай ми, претърсих всяка воняща уличка, всяко мръсно ъгълче, прашен двор, най-отвратителните и зловонни канавки и изби на Целийския квартал, но не намерих нищо. — Гласът му прозвуча горчиво. — После Константин потегли към Рим и навсякъде из града се възцари хаос. Поругателя спокойно би могъл да бъде офицер от императорската гвардия, защото убийствата внезапно престанаха. Или е бил убит, или просто е изчезнал. — Макрин избърса избилата по лицето му пот. — Толкова много хора изчезнаха. Имах един освободен роб, Крастин, той също изчезна. Бяхме въвлечени в хаоса, в битката извън Рим. Когато всичко приключи, аз бях свършен, изчерпан и изтощен. Вече не можех. Августейшите искаха да продължа на поста си, но… — Гласът му замря, сякаш се бе уморил да говори по този въпрос.
— И все пак Поругателя се е върнал? — попита Муран.
— Върнал ли се е? — Макрин бавно вдигна поглед. — Наистина ли?
— Две убийства — каза Муран. — „Щерките на Изида“ трябва да са обезумели от ужас.
— Нищо не знам за това — неясно произнесе Макрин.
— Трябва да те разпитам по този въпрос, трибуне, както и стражите, които са патрулирали в Целийския квартал; може би утре около третия час39 в казармите?
Макрин взе бокала си с вино.
— Утре около третия час! — настоя Муран.
— А пътуването ви до Византион? — Клавдия реши да смени насоката на разговора.
— Августата трябва да ти е разказала — рязко отвърна Нарс. — Трябваше да огледаме укрепленията на града, една рутинна задача.
— Всички вие ли? — бързо попита Клавдия.
Нарс погледна встрани. Клавдия изпита тръпка на предчувствие, същото, което изпитваше, когато беше член на актьорска трупа и обикаляше пътищата на Италия от Равена на север до Тарент на юг. Когато даваха някоя пиеса, била тя от Теренций или Апулей, определени действия бяха особено важни за интригата. Така беше и тук: подозрение, че пътуването до Византион не е било само начинание за оглед на укрепленията.
— Случи ли се нещо по време на пътуването ви? — попита Клавдия.
— Трябва ли да се е случило? — запита на свой ред Нарс. — Отидохме, видяхме, проверихме, писахме, после се върнахме.
— И бяхте настанени тук, в двореца?
— За да довършим доклада. Отсъствахме почти четиринайсет дена. Трябваше да направим някои заключения, да дадем препоръки — подсмръкна Нарс. — И това е всичко.
— Но Атий се върна променен — обясни Макрин. — Пристигнахме обратно в Рим след около две седмици. Атий не се присъедини към нас. Твърдеше, че не се чувства добре; обадила се някаква заразна болест, която бил прихванал по време на другите си пътувания.
— Зараза ли? — прекъсна го Клавдия. — Затова ли се криел в онова укрепено помещение във вилата си?
— Болен ли е бил или изплашен? Посетихте ли го? — намеси се Муран.
— В следобеда на неговата…
— На неговото убийство! — поправи го Клавдия. — Вашият колега и приятел е бил жестоко убит.
38
Преторианска гвардия в древния Рим била личната охрана на пълководец, по-късно — войскови части за полицейска охрана: императорска гвардия. — Б.пр.
39
Приблизително около 9 ч. сутринта. В Рим денят започвал от един слънчев изгрев и свършвал на другия, като настъпването на мрака го деляло на две части. — Б.пр.