— Много си го охранил! — Клавдия протегна към Целад чашата си с изцеден ябълков сок.
Целад завъртя отрицателно глава и й смигна:
— Продължава да бъде ужасът на гадинките! — пошегува се той. — Храня го за награда. — Той въздъхна. — Както нахраних снощи и останалите. О, да — продължи готвачът, — Полибий и приятелчетата му, Торкват Бръснаря, Петроний Сводника, Симон Стоика, Нарцис Спретнатия, Меркурий Вестоносеца и, разбира се, Лабиен. — Целад поклати глава. — Той е горе и хърка като заклан. Покани ги на пиршество, което аз приготвих — пир, достоен за Цезаря. Заек със сладък сос, шунка със сос от червено вино и копър, ароматна леща, адриатически хляб…
— За какво разговаряха? — Клавдия винаги държеше под око чичо си, който се хвърляше от един безумен план към друг.
— Ами… — Целад взе чашата от ръката й и шумно отпи, преди да я върне. — За пиеси! Разговаряха как да поставят тук пиеса, може би комедия от Плавт43 или от Теренций44, или дори гръцка…
— После?
— Не знам — прошепна Целад. — Торкват искаше някакъв фарс, но със загадка, която публиката да не може да разгадае. Ако успеели, Торкват се обзаложи с Полибий, че ще нахрани всички безплатно и ще даде сто златни солиди на самия него.
— О, не! — простена Клавдия.
— Да, да! — прошепна Целад. — Полибий и Лабиен приеха облога. Лабиен ще напише пиесата, Полибий дори му предложи да помогне със загадката.
— Е, не!
— А сетне фарсът се задълбочи — продължи Целад. — Пристигна трупата на Лабиен, облечена в сценичните си костюми. Не знам имената им, но така или иначе всички се напиха, бяха много възбудени заради пиесата. Избухна караница за какво да бъде. Скелета нападна Маймуната, Призрака се опита да прелъсти Януария…
Клавдия затвори очи. Януария, кръчмарската прислужничка с нейните шавливи очички!
— Океан — сухо продължи Целад, — си изгуби ухото. Нали знаеш, отхапаното по време на битка…
— Което той носеше изсушено и окачено на врата си — завърши изречението Клавдия.
— Да, ама после го намери — ухили се Целад, — и започна да изхвърля хората. Симон Стоика беше толкова пиян, че трябваше да плати на Извинявай…
Досущ като в пиеса, задната врата към „Магариците“ се отвори и от нея пристъпи кухненският прислужник Извинявай, което се прозяваше и триеше очи.
— Извинявай… — заекна той постоянното си извинение, заради което беше получил прозвището си. Взе някакви кошници от тръстика, продължавайки да мърмори извинения, и като в полусън тръгна към кухнята.
— Е, сама знаеш как става — продължи Целад. — Симон плати на Извинявай да хвърля камъни по него, за да му даде смелост да си тръгне за вкъщи.
— Извинявай направи ли го? Значи едно вълнение е следвало другото!
— Точно така! — изправи се Целад. — Каква нощ, господарке! — Той посочи с ръка край себе си. — Океан трябва доста да се е потрудил, за да почисти мръсотията тук и вътре. А сега може ли да те изкуша? С картагенска овесена каша с малко мед от рози?
Клавдия се засмя и завъртя отрицателно глава. С Калигула в ръце, Целад се отправи към кухнята. Малко по-късно се появи Муран с парче изсушено месо в едната ръка и чаша с разредено вино в другата. Той бързо се нахрани, изпи виното си и се извини, че се е успал, с което обясни и защо не се е обръснал.
Клавдия го накара да седне, целуна го в устата и по челото, после бързо излезе. Намери Океан с още сънени и блуждаещи очи да почесва оплешивяващото си теме и да си играе с отрязаното си ухо, и го накара да й донесе тоягата и меча на Муран; дори в ранните часове на утрото римските улици можеха да се окажат опасни.
Клавдия и Муран напуснаха кръчмата и се отправиха към малкото прашно площадче, където, както обикновено, Торкват Бръснаря бе разположил бръснарницата си под разперените клони на една възвишаваща се към небето сикомора45. Той ги поздрави гръмогласно, после посочи с ръка близкия фонтан, който в действителност беше просто едно високо напукано гърне със също толкова напукан изваян делфин, от който вяло течеше вода. Фонтанът беше построен от някакъв отдавна починал политик, с цел да купи гласовете на местните граждани. Край фонтана се бе събрала малка тълпа, която гледаше как нощните стражи Ахилей и Нерей влачеха прогизналото тяло на просяк, който през нощта след напиване се бе удавил във фонтана. Стражите хвърлиха трупа на земята и на всеослушание заявиха, че са си свършили работата, сякаш отнасянето на мъртвото тяло не бе тяхно задължение. Клавдия слабо познаваше двамата. Бяха нови в квартала и тя си спомни, че точно те намериха тялото на последната жертва на Поругателя. Тя сграбчи ръката на Муран и двамата бързо тръгнаха да ги спрат. Стражите отърсваха водата от ръцете си, нетърпеливи да се упътят към горящата скара на един странстващ готвач. Той вече бе сложил на нея връзка наденички, купени от близката месарска сергия, чийто собственик на висок глас съобщаваше, че месото е прясно и добре подправено.
44
Теренций Афер, Публий (185–159 г. пр.Хр.) — прочут римски комедиограф, роден в Картаген. Попада в Рим като роб у сенатора Теренций Лукан, който му дава образование и го освобождава. — Б.пр.