— Нощни стражи ли сте?
Двамата се обърнаха. Ахилей беше по-млад. Той беше мургав, с чип нос и дебели устни, грозното му лице бе небръснато. Сивеещата му коса беше остригана до над ушите, които стърчаха като дръжки на делва. Той разпери присмехулно ръце.
— Не, не сме! — заядливо отвърна той. — Носим кожени полички и меч на гърдите, защото ни е приятно да кръстосваме тези мръсни улички в който и да е дяволски час, стига началникът да каже…
Млъкна, когато Муран заплашително пристъпи напред.
— А, знам коя си! — тактично се намеси Нерей. — Ти си племенница на Полибий от „Магариците“, а ти трябва да си Муран, който толкова пъти е печелел победния венец на арената.
Стражът протегна ръка. Муран я стисна и посочи трупа на просяка, прострян в локва мръсна вода.
— Обичайна случка! — сви рамене Нерей.
— Смъртта очевидно обикаля тук — добави Ахилей, дъвчейки ъгълчето на устната си.
— Особено сред проститутките! — добави Клавдия. — Сред „щерките на Изида“. Разбирам, че вие сте намерили трупа, така ли?
— Фауста! — Ахилей престана да гризе устната си. — Ужасна гледка, господарке! Навсякъде имаше кръв, сякаш гледаш овца на касапска сергия, и тази празна очна кухина…
— Трябва да те разпитам за това. Имам среща с трибуна Макрин. Чувал ли си за него?
Нерей кимна:
— Разбира се. Той отговаряше за този квартал, нали? Дори нашият началник говори с уважение за него.
Клавдия насила се усмихна и се загледа в трупа на просяка. Началникът на нощната стража беше един от редовните пияници — същинска оплешивяваща лоена топка, той бе отдаден на виното, както лястовичката на летенето. Клавдия се загледа в греещото все по-силно слънце.
— Ще посетим казармите около третия час, тъй че най-добре ще е да дойдете сега.
Клавдия остави стражите и тръгна, а Муран почти инстинктивно я последва.
Клавдия си спомни, че казармите на нощната стража са в другия край на квартала — малки постройки, наподобяващи укрепленията по големите пътища на Италия. Улиците ставаха все по-оживени, а тя открай време обичаше да наблюдава хората и да забелязва различните лица. Винаги се питаше дали Елена не изпраща други шпиони да я следят, а ако не изпраща, тази работа можеше да върши презвитер Силвестър, чиято дума беше закон из тукашните тесни, оживени улици. Дали някои от тези хора не бяха шпиони, които следят, наблюдават и докладват? Онзи странстващ учител, разположил се на една плоча от пиедестала на статуя край занемареното светилище на Аполон, покровителя на облаците? Пиедесталът беше покрит с гниещи цветя, които учителят подреждаше. А ей там пък се виждаше уличен продавач, кацнал на стол пред каменния тезгях на тясна винарна, която сякаш беше напъхана между сградите, построени от двете й страни. Клавдия примигна. Всеки на тази улица би могъл да бъде не само дребен търговец, но и шпионин.
Търговията определено започваше да се оживява. Бръснарниците бяха добре посетени, бръснарите и помощниците им сновяха край клиентите с гребени, бръсначи и шишенца благоуханна вода. Онези, които чакаха да ги накъдрят и обръснат, пиеха и ядяха пред малките винарни и бирарии, държани от роднини на бръснарите. Кучета и котки клечаха пред тях, за да докопат остатъци от храна, и от време на време се разнасяха яростни мяукания и лай. Въздухът беше плътно напоен с най-различни миризми. Ароматът от хлебарниците се примесваше с вонята на гранясали трици, разхвърляни по улиците, за да попият миризмите от нощните гърнета и другите мръсотии. Клавдия вдъхваше букета ухания на различни вина, на сергиите със сосове за риба с подправки, примесени с вонята от буретата с урина, използвана от тепавичарите във вмирисаните им магазинчета и тепавици. Ронещите се колони на овехтелите портици от двете страни на улицата бяха украсени със символите на различни занаяти: на майстори на бродерии, на медникари, на ножари, на грънчари и търговци на домашни птици. Край тях имаше закачени уведомления за наближаващи избори и грубо надраскани улични надписи.