Клавдия почувства, че започва да се изпотява, докато си пробиваше път през тълпата. Тя погледна към къщата пред себе си и се отврати от вида на вещицата, застанала на прозореца. Жената беше подала глава навън, косата й бе боядисана в оранжево, лицето й беше покрито с бяла паста. Около врата си имаше черен плат и стискаше малка кукла. Клавдия беше сигурна, че си търси нова жертва сред тълпата. Тя се откъсна от мислите си и бързо се дръпна встрани, за да даде път на погребална процесия. Музиканти и професионални оплаквачки предшестваха носилката; мъртвецът седеше сред възглавници. След носилката вървеше семейството, повечето от хората още бяха силно опиянени от погребалното угощение предната нощ. Едно малко момче сграбчи ръката на Клавдия и посочи сергията на баща си, където сред сламата подканващо бяха подредени марули, ангинари, грах, леща и зеле. Тя завъртя отрицателно глава и се засмя. Нерей и Ахилей сега бяха измъкнали тоягите си и вървяха пред тях. Държаха се по-различно само пред някоя случайно появила се носилка или група току-що изкъпани клиенти46 с пригладени коси, които нервно си проправяха път към домовете на могъщите си патрони край Палатина; тези професионални просяци крещяха като гъсоци и се опитваха да привлекат погледа на номенклаторите47, които щяха да решат чий патрон ще им окаже милост този ден.
Накрая Клавдия и придружителите й се измъкнаха от лабиринта от тесни улички и пресякоха няколкото парцела пустееща земя, после минаха край разпадащата се, почерняла руина на една жилищна сграда, опожарена от подпалвачи. Трима от тях бяха заловени и разпънати на овъглените греди под надпис, който възвестяваше вината им. Телата гниеха, разкъсвани от ято черни кани48. Край тях обикаляха и подивели кучета и котки, които скачаха по купчините отпадъци, привлечени от миризмата на гниеща плът. Останките на разпънатите бяха твърде нависоко, за да ги стигнат, затова четириногите лешояди изчакваха парчета от тях да паднат на земята. Някои от кучетата се хвърлиха към групата, когато тя минаваше край тях, но когато Муран извади меча си, се разбягаха встрани.
Най-сетне напуснаха развалините и тръгнаха по тясна, настлана с камъни улица, която водеше към широко разтворената зидана порта, през която се влизаше в настлания с каменни плочи двор на казармите. Той вече бе оживен, пълен с войници, нощни стражи и слуги. Каруци влизаха и излизаха, оставили вътре товара си. Гръмогласен коняр, повел редица коне, които трябваше да бъдат обяздени и обучени, крещеше да му направят път. По трите страни на сенчестия перистил седяха зад писалищните си табли чиновници и писари. Нощни стражи, които вече не бяха на смяна, хвърляха зарове или спяха под всяка сянка, която бяха успели да намерят. Муран скоро разпозна сред тях бивши гладиатори, войници и самопровъзгласили се познавачи на арената. Разнесоха се приветствени викове и Муран вдигна ръка в отговор, а Клавдия, която никак не обичаше тези окуражавания, които го караха да мисли за амфитеатъра, избута любимия си по няколко стъпала нагоре към служебното помещение на началника на стражата.
Това беше оскъдно мебелирана, бедна стая, капаците на повечето от тесните прозорци не бяха вдигнати, а растенията в саксиите под тях отдавна бяха увехнали. От забитите в стената закачалки висяха прашни дрехи, части от брони и юзди. От една греда се проточваше връзка сушен лук, а малката масичка точно до вратата бе покрита с остатъци от храна и немити бокали за вино. В ъгъла имаше легло, покрито със завивка от многоцветна дамаска. На пода беше просната също доста пъстра рогозка, единственият лукс, с който стаята можеше да се похвали. Макрин и началникът си деляха кратер49 вино, настанени на столове зад високо писалище, покрито с прашни документи. И двамата се обърнаха, когато Клавдия и придружителите й влязоха. Началникът изрева на един роб, застанал до прага с метла от тамарискови клонки, да донесе пейката и да се махне. След като робът донесе пейката с малко помощ от Клавдия и Муран, двамата седнаха, а Нерей и Ахилей застанаха зад тях. Клавдия заподозря, че началникът използва пейката по време на разпити, тя беше покрита с кървави петна, каквито съзря и по пода. Макрин сковано стана да отдаде чест и се поклони, преди отново да седне на мястото си. От своя страна началникът, чиито очички бяха почти скрити от мазните дипли на тлъстото му лице, само направи гримаса и показа жълтеещите си зъби.
46
Клиент (от лат. — „покровителстван“) — в древния Рим непълноправен и социално слаб човек, който е под покровителството на богата и влиятелна личност, наричана патрон. — Б.пр.
49
Кратер — голям дълбок съд, керамичен или от метал с две дръжки във форма на камбана, украсен с рисунки. — Б.пр.