Макрин поклати глава:
— Клавдия, аз внимателно ги наблюдавах. Не открих доказателство за това. Нещо повече, всички те, включително и Атий, отсъстваха от Рим, когато беше убита първата жена.
— Някой друг може би подражава на Поругателя.
— Навярно.
— А вие? — Клавдия посочи Нерей и Ахилей, седнали сега на походни столове от лявата й страна. — Трябва да сте видели първия труп.
— Беше една от „щерките на Изида“ — отговори Нерей. — Разпорена от утробата до гърлото, дясното й око липсваше.
— Предадохме тялото на сестрите й — заяви Ахилей. — Те го изгориха, а пепелта беше погребана.
— Ами второто момиче?
— Фауста. Също „щерка на Изида“ — обади се Нерей. — Открихме трупа й, но той не ни даде никаква следа към убиеца, освен това, че някакъв просяк видял наблизо преториански офицер с плащ и шлем.
— Но преторианците са разформировани!
— Господарке — отвърна Нерей, — Ахилей и аз се сражавахме за Константин на Милвийския мост. Ние убивахме преторианци. Императорът обеща, че вече никой никога няма отново да види преторианец. А този е бил видян…
— Ами трупът на Фауста?
— Предадоха го в „Щерките на Изида“. Мисля, че погребението й ще бъде късно днес или утре сутринта.
— А това? — Клавдия посочи високата купчина ръкописи на масата.
— Доклади — отговори Макрин, — наследство от моите неуспехи…
— Ще ми се да ги прочета…
Макрин и началникът се спогледаха, свиха рамене, станаха и напуснаха стаята, последвани от Нерей и Ахилей.
Глава четвърта
И така, наистина може да се каже: земята лееше сълзи и всеобхващащите небеса също скърбяха заради проливането на кръв.
Муран веднага заяви, че е уморен, отиде до леглото, хвърли се върху него и тутакси заспа. Клавдия вдигна очи към небето, запуши ушите си, за да не чува хъркането му и звуците отвън, примъкна към себе си покритите с прах свитъци, разви ги и започна да чете докладите. Бяха писани на простонароден латински от писар или чиновник. В тях имаше пропуски, особено за времето, когато войските се бяха събрали около Рим, а някои текстове бяха писани набързо. Все пак Клавдия изпита чувство на дълбока благодарност, когато четеше подробностите, предадени от нощните стражи и понякога някой доклад на Макрин. Описани бяха ужасни убийства, едно подир друго, в Целийския квартал, понякога извън него. Жертвите бяха предимно проститутки, няколко прислужнички или млади жени, бродещи там, където не би трябвало да бъдат. Всички бяха убити по особено жесток начин. Клавдия пресметна, че според докладите бяха убити поне двайсет и четири млади жени. Тя се облегна назад. Сега си спомни! След нападението срещу нея и Феликс, чичо Полибий беше споменал други страховити убийства, но това беше по време на гражданската война, когато нейният свят и целият град бяха завладени от изпълнени с насилие събития.
Докато Клавдия четеше докладите, бе изненадана от онова, което научи за Макрин. Той не бе умореният, циничен държавен служител, за какъвто се представяше. Въпреки болестта на жена му, която се споменаваше от време на време, той се бе проявявал като енергичен разследващ, който изглежда бе прекарвал всеки час от времето си, когато не е спял, в преследване на Поругателя, както сам се бе нарекъл убиецът. Въпреки целия хаос в града, Макрин бе давал всичко от себе си в преследването на този изверг.
Клавдия научи и друго. Това не беше просто преследване на един убиец, а жестока кръвна вражда между Макрин и Поругателя. Някои намеци и откъслечни слухове го показваха. Ако Макрин бе преследвал Поругателя, убиецът също бе преследвал Макрин и открито се бе надсмивал над трибуна за неуспеха му да го хване. В някои изречения се срещаха думите contumelia и irrisus — подигравка и присмех. Тя взе един свитък и най-внимателно препрочете написаното; в него се споменаваха такива съобщения, надраскани по стените дори тук, в казармите. Клавдия цъкна с език. Само арогантен човек би могъл да го направи, някой, който е бил сигурен, че ще съумее да избяга. Атий? Макрин все пак съвсем ясно бе дал да се разбере защо Атий не е убиецът. Този месец бяха станали и други убийства. През това време Атий или е бил извън Рим, или е седял заключен на сигурно място в стаята си, а последното убийство бе станало в самия ден на неговата смърт. Клавдия остави доклада на масата. Имаше и друга загадка: Макрин беше верен, трудолюбив, енергичен служител. Бе преследвал с години един убиец и все пак, когато Поругателя бе преустановил своите набези, Макрин също бе спрял да го търси, без да покаже ни най-малко желание да работи и по-нататък по този въпрос.