Клавдия стана, отмести свитъка встрани и отиде при Муран. Наведе се и го целуна по устните.
— Хайде, любими! — разтърси го тя. — Събуждай се! Днес имаме още работа!
Муран отвори очи, простена, разтърка лицето си и се надигна от леглото.
— Тук има нещо нередно!
Той обви с ръка кръста й и я притегли към себе си.
— Какво? — попита шеговито Клавдия. — Гладен ли си? Искаш да се върнем и да се присъединим към сбирщината в „Магариците“ ли?
— Не! — За голямо разочарование на Клавдия, Муран отдръпна ръката си и седна на края на леглото.
Клавдия внимателно го наблюдаваше. Нейният любим обичаше да се преструва на човек, изтъкан само от мускули, без грам мозък в главата. Клавдия знаеше, че не е така. Муран беше умел, опасен боец, който дължеше победите си, самото си оцеляване на своя бърз ум и съобразителност. Тя се наведе към него:
— Какво не е наред? — и го потупа по коляното.
— Поругателя! Защо един член на преторианската гвардия ще ходи по копторите с ризница? Бил ли е убит в гражданската война, или просто е намерил къде да се скрие? Колко убийци има? И защо са нарочили Атий за главен заподозрян?
— Спри! — стана Клавдия и се върна при свитъците. Тя трескаво зарови из тях, после вдигна глава и се засмя. — О, мой велики философе, аз не се сетих това! — Тя взе един свитък и го остави да падне. — Атий почти не се споменава тук. — Тя се върна. — И какво още?
— Защо Атий и другарите му са били опростени, докато другите са изпаднали в немилост и са били прогонени от града?
— И?
— Защо точно те са били изпратени във Византион на експедиция за оглед? Това е доста обикновена задача, биха могли да използват и други инженери и архитекти от града. Защо точно те?
— После?
— Защо е бил изпратен военен съветник, като Макрин? Дали той е бил шпионин на Елена, техен конвоиращ или тъмничар? Има и нещо друго… — Муран стисна китката на Клавдия. — Презвитер Силвестър и Елена. — Вдигна ръка и сключи два пръста: — Те са едно, те преследват същия блян, и все пак между тях са възникнали действителни противоречия.
— Относно какво?
— Мисля, че е относно гроба на галилееца Петър, но… — той се изправи — Аз трябва да пазя входовете, не да подслушам зад тях. Това е само подозрение. Странно… — Муран отиде до прозореца и се загледа навън. — Знам малко за християните. Някога преследвана секта, те живеели под земята, в мрака, а сега се радват на светлината на императорското благоволение. Клавдия — погледна я той през рамо, — те вече станаха много могъщи. Дадоха им злато, храмове за църкви, земя в града, чиновници и слуги. Сега Силвестър има нужда от телохранител, а и други християнски служители искат същото. Ако нещата продължават така, императорският двор и християнската църква ще станат едно, човек трудно ще може да направи разлика между тях. Ще процъфтяват интриги, животът ще стане много сложен! — Той се върна, пристъпвайки бавно, като поставяше единия си крак пред другия, сякаш измерваше разстоянието между себе си и Клавдия. — Мислила ли си някога — той сведе поглед и се загледа втренчено в нея, — че ще изживеем всичко това?
— Защо? — Клавдия усети как стомахът й се свива. Да не би Муран вече да се отегчаваше? Дали не замисляше да се върне на арената?
— Не, не замислям нищо подобно! — Той се засмя, сякаш четеше мислите й. — Нямам желание да се връщам. Нещо повече — той потърка корема си и протегна ръка, — вече надебелявам и ставам по-муден, но преди всичко остарявам. Няма значение колко съм добър, как умея да „танцувам“ срещу противника, един ден ще срещна някой, който ще е по-бърз, по-смъртоносен… А тълпата? — Лицето му се изкриви. — Променлива е като лунната светлина; ще поиска смъртта ми също толкова възторжено, колкото възторжено крещеше името ми!
— Тогава какво ще правим? — Клавдия се приближи и стисна ръцете му. — Да си купим земя извън града или да отворим кръчма като чичо Полибий?
— Ако ти се тревожиш за мен — Муран нежно я целуна по челото, — аз пък се тревожа за теб! Ние скитахме по мръсните улици. Разследвахме и проучвахме тъмните неща на живота…
Клавдия се усмихна:
— Всеки човек трябва да има свое пристрастие, Муране! Чичо Полибий е обладан от „Магариците“ и от всякакви други налудничави планове, които му идват на ум. Целад — от готвенето. Елена и Константин мечтаят за империя, както и презвитер Силвестър…