— А ти, Клавдия?
— Ти спомена за това, Муране: интересува ме тъмната страна на живота. Не съм християнка, за разлика от баща си и майка си. Оглеждам се около себе си и виждам жестокостта и опустошението — онези трупове, приковани към развалините; Поругателя, който се промъква по улиците на Целийския квартал. Трудно ми е да повярвам, че един любящ Бог се интересува от всеки от нас поотделно, но вярвам в това, Муране: има тъмни страни на живота, има и светли. Един ден — усмихна се тя, — рано или късно, ние ще станем фермери или ще си имаме своя кръчма, но дотогава аз трябва да избирам: дали да служа на светлината или да задълбочавам мрака. Не знам какво се е случило с Поругателя, но аз също преживях нападение, подобно на нападенията срещу онези бедни жени. В тяхна памет трябва да се въздаде справедливост и ние трябва да се погрижим това да стане! Докато не изгубя тази своя страст, дотогава ще се ровим в тъмните неща и така малко по малко ще проправяме път на светлината. А сега, философе мой — тя го щипна по ръката, — нека поговорим с Макрин.
Муран излезе и се върна с Макрин, който мрачно пристъпваше след него. И началникът искаше да се присъедини към тях, но Клавдия съвсем ясно му даде да разбере, че желае само да зададе някои въпроси на Макрин и — край на посещението. Началникът кимна начумерено и се отправи навън. Макрин се настани на стола зад писалището; Клавдия седна на другия, а Муран се разположи на пейката. Клавдия разглеждаше лицето на трибуна: добро лице, помисли тя, въпреки че изразителните му очи са уморени. Тя забеляза дълбоките бръчки по страните и край устата му; кожата му беше доста бледа с изключение на червеникавия белег.
— Някакви вести от Гавин и Филип?
Макрин завъртя отрицателно глава.
— Казах на другите двама да изпратят съобщение тук, ако са се върнали.
— Трибуне Макрин — наведе се напред Клавдия, — аз те харесвам…
Той едва забележимо се усмихна.
— Наистина те харесвам! Ти си смел войник, добър следовател, способен администратор, човек предан на справедливостта. Съмнявам се, че някога си вземал подкуп или си потискал някого. — Тя посочи пейката и пода: — Не мисля, че това е твое дело…
Макрин твърдо отвърна на погледа й.
— Мисля, че каза истината. Опитваш се да вървиш по пътя на правдата. Затова нека започнем наново. Бивш войник си, нали?
— Бях водещ центурион, после ме повишиха в трибун. Получих много военни венци и се уволних с почести. Въпреки че жена ми беше християнка, императорът ме назначи за трибун на нощната стража в Целийския квартал. Неговите приближени ми дадоха заплата, както и пенсия. Поискаха да наложа ред, което и сторих. Ако попиташ вуйчо си… Вярно, беше малко преди той да дойде, но аз мразех онези, които ограбват другите. Аз укрепих закона. Пазех мира. Ако обещавах нещо, изпълнявах го…
— Докато не се е появил Поругателя… Ти наистина си го мразел, нали? — попита Клавдия. — Защо?
Макрин погледна встрани.
— Защо, трибуне?
— Не беше само заради жестокостта, варварството, убиването на невинни млади жени!… Разбираш ли, той се наслаждаваше на това! Знаеше, че го преследвам — сигурен съм, че ти ще се натъкнеш на това — и започна да ми се надсмива. По стените започнаха да се появяват надраскани надписи, сякаш той и аз играехме някаква детска игра на котка и мишка. Понякога безочието му стигаше дотам, че ми изпращаше съобщение тук, спретнато написано на парче пергамент, сякаш беше списък за покупки.
— Къде са тези съобщения?
— Отървавах се от тях. Можеш да си представиш. Някои унищожавах веднага, други запазих, но по-късно ги изгорих.
— И какво се казваше в тях?
— О, обичайното! Колко глупав съм бил да обикалям в тъмнината…
Клавдия посочи купчинката ръкописи.
— Значи, не можа да го заловиш?
— Очевидно…
— Имал си подозрения, но не си събрал доказателства срещу никого, така ли?
— Вече ти отговорих: нищо за никого!
— Тогава защо подозираха Атий?
— И на това ти отговорих: поради лошата му слава.
Клавдия леко побутна купчинката към Макрин.
— Ти си добър войник, съвестен служител. Той те е уязвявал и въпреки че жена ти е била болна, ти през цялото време си се опитвал да го хванеш…
Макрин кимна утвърдително.