— Но той им се довери — отговори Клавдия. — Изпрати ги на специална експедиция във Византион. Защо?
Макрин само сви рамене и прояви по-голям интерес към празното гърне за вино.
Клавдия разбра, че им е казал всичко, което можеше да каже за момента, нямаше смисъл да продължават. Тя му благодари, потупа го леко по гърба, а после изстреля въпросите, които пазеше скрити като стрели в колчан.
— Макрине?
Той я погледна уморено.
— Жертвите на Поругателя бяха „щерки на Изида“, от гилдията на проститутките, нали?
— Точно така — потвърди той. — Живеят на два или три етажа в една жилищна сграда на ъгъла на улица „Янус“.
— И в продължение на четири години те са изгубили може би двайсет и четири жени! — заяви Клавдия.
— Бих казал, между двайсет и четири и трийсет. Не съм съвсем сигурен — отговори Макрин. — Но преди да продължиш да разпитваш, Клавдия, не забравяй, че за много бедни момичета има само един начин за препитание. Гилдията на Изида е популярна. Господарката на дома се грижи за момичетата си или поне се опитва да се грижи. Тя ги защитава, наела е лекар за неразположенията им, тъй че винаги има млади жени, които силно желаят да бъдат повикани за такава служба.
— Дори и когато същите тези момичета биват варварски убивани?
— Ти би трябвало да знаеш най-добре! Колко мъже искат да бъдат гладиатори? Въпреки че колцина оцеляват след първото си сражение? И колцина изкарват повече от година? Това е Рим — в гласа на Макрин прозвуча горчивина, — животът е евтин. Хората ценят едно магаре повече, отколкото младо момиче или млад мъж.
— И следващият ми въпрос…
— Мислех, че си тръгвате.
— Всички тези жертви — с равен глас заговори Клавдия — са били предимно от „щерките на Изида“; други са били млади жени, попаднали на погрешното място в погрешното време. Можеш ли да кажеш дали техният нападател е имал сношение с тях?
— В много случаи беше викан лекар и върху бедрата и между краката им е била откривана засъхнала сперма.
— Значи, тези момичета — продължи Клавдия, свела лицето си към трибуна, — трябва да са се съгласили да приемат клиент, макар да са знаели, че по тесните улички броди убиец?
— Златна или сребърна монета лесно може да прогони всякакво чувство за опасност! — заяви Макрин.
— И все пак, искам да кажа — настоя Клавдия, — че техният нападател трябва да е бил някой, на когото те са вярвали; освен блясъка на златото или среброто, сигурно са мислели, че са в безопасност с този човек. Вероятно и ти си мислил по този въпрос. За проститутките не е необичайно да откажат на клиент, ако усетят опасност или имат чувството, че нещо ги заплашва.
— Мислил съм за това — съгласи се Макрин. — Вероятно е бил някой от нас, войник, или друг някой, когото са познавали… Жрец? Посетител на техния дом на ъгъла на улица „Янус“? Не знам, но да, бил е някой, на когото са имали доверие…
— А описанието на преторианския офицер, по-рано или по-късно се появи при разследването?
— Не знам! — отговори Макрин. — Вероятно е някой от онези слухове, които се носят по тесните улички като вятър; последния път, когато едно от момичетата е било видяно, било с такъв мъж.
— Но ти не си намерил убедително доказателство, нали? Не видях нищо в докладите…
— Така е, права си…
— Значи, може да е било слух?
— Възможно е.
— Един последен въпрос… — замълча Клавдия. — Убиецът винаги е вадел дясното око на жената; то при трупа ли е оставало или е било отнасяно?
— О, винаги беше отнасяно…
„Домът на Изида“ се намираше на ъгъла на улица „Янус“. Изглеждаше много поддържан, с чисти тухлени стени и скоро боядисана дървения. От всяка страна на голямата дъбова врата, обкована с медни гвоздеи, имаше живи изображения на Изида, която получава семето на Озирис в ръцете си. Над вратата блестеше Ваджет, Всевиждащото око, което пази от опасности и зли духове. Четирима плещести здравеняци, облечени в цветовете на гилдията — зелено, златно, пурпурно и синьо, и въоръжени със злокобно изглеждащи тояги, осигуряваха по-практична защита. Те веднага познаха Муран и почтително го въведоха вътре. Той и Клавдия се озоваха в свят на крещящ, показен разкош. Външният вестибюл беше украсен с фрески с хващащи окото отсенки на златно, охра, зелено и синьо, които изобразяваха добродетелите и силите на Изида. Вдясно на това помещение имаше малък олтар, изрязан във формата на египетски храм, над него се намираше статуя на безметежно усмихната Изида, съвсем гола, с протегнати за поздрав ръце. Около основата на статуята бяха разпръснати свежи цветя, треви, парченца плодове и вази, от които се виеше дим с остър аромат, както и редица различно оцветени алабастрови масленици, чиито танцуващи пламъци хвърляха трептяща светлина. Подът бе покрит с малки червени и бели плочки с рисунки. Едва когато се вгледа по-внимателно, Клавдия разбра, че те изобразяват различни екзотични образци на сексуални пози.