Пак облиза пръстите си, сякаш току-що си беше взела лепкава меденка, доста зловещ жест, въпреки че иначе се държеше така, сякаш нямаше нищо общо със събитията, които описваше.
— Анубис ли? — повтори Клавдия.
— Нашият балсаматор, уредникът на погребенията.
— Бих искала да говоря с него. — Клавдия се сети за странната фигура, която беше зърнала, докато минаваха през триклиниума. — Той трябва да е тук! — настоя тя. — Погребението на Фауста сигурно ще е скоро?
Съдържателката въздъхна, взе бокала си и отпи от него, очите й под тежките клепачи не изпускаха Клавдия.
— Веднага! — продължи да настоява Клавдия. — Ако не говоря с него незабавно, ще се върна с германците на Августата!
Господарката на дома се прозя и остави рязко бокала на масичката. Клавдия се запита дали в него няма някакъв опиат.
Жената посегна зад мраморната седалка, взе един звънец с дръжка и го разлюля. Този път Силвана дойде тичешком по пътеката, гънките на туниката й се развяваха. При други обстоятелства Клавдия щеше да се разсмее, защото очарованието бе нарушено. Атмосферата на този ведър дом на любовта беше като вино, чийто аромат е предназначен да се вдъхва, но то самото не се пие. Всичко беше илюзия, под която се бяха притаили напрежение и тайни, като въртоп под гладката повърхност на потока. Силвана спря и отвори уста, за да си поеме дъх. Вече не изглеждаше толкова красива и невъзмутима. Господарката бързо й заговори на някакъв гърлен диалект, който Клавдия не разбираше. Силвана кимна, бързо си тръгна и се върна с някакво гротескно създание — мъж, облечен в кожена поличка и сандали; по двете му ръце, от рамото до китката, се виеха бронзови образи на Апеп, голямата змия на подземното царство. На лицето си мъжът носеше черно-златната кучешка маска на Анубис, египетския бог на мъртвите. Гърдите му бяха украсени със сини и червени татуировки. Клавдия го изгледа подозрително. Имаше нещо много познато в това космато тяло, в костеливите крака и в твърде конвулсивните движения.
— Ти ли си Анубис? — попита тя.
— Аз съм!
Гласът зад маската беше доста гробовен.
— Не си! — рязко изрече Клавдия. — Нарцисе, свали тази маска!
— Аз…
— Свали я!
Мъжът свали маската и в Клавдия се вгледа печално Спретнатия Нарцис, най-добрият балсаматор в Рим, или поне той твърдеше така. На изпитото му лице бе изписано подходящо трагично изражение. Той изтри с пръст капка пот от лицето си, после почеса оредяващата си коса.
— Седни! — тихо заповяда Клавдия.
Той заобиколи басейна и клекна пред нея. Клавдия присви очи и го загледа втренчено. Нарцис беше добър балсаматор, според разказите му бил най-добрият в Сирия, докато не бил пленен по време на един метеж. Някога роб, сега беше римски освобожденец. О, да, засмя се в себе си Клавдия, и един от най-близките пияници от тайфата на чичо Полибий. Нарцис бе освободен от Елена като награда за някои оказани от него услуги. Бе се преместил в „Магариците“ и с помощта на чичо Полибий си бе купил жилище в същата сграда.
— Съвместно предприятие! — бе заявил тогава Полибий. — Аз се грижа за клиентите приживе, а Нарцис — след смъртта им.
— И така?… — Клавдия се опита да не обръща внимание на смеха на Муран.
— Почувствах се самотен, господарке! — оправдаваше се Нарцис. — Посетих „Щерките“… — Балсаматорът започна да върти глава в двете посоки. — Едното води до другото…
— Така изглежда! — потвърди Клавдия.
— Ние го наехме! — остро се намеси домакинята. — Той е голям майстор!
Клавдия изпита жал към Нарцис и реши да премине към въпроса, който я интересуваше:
— Ти ли облече труповете на двете момичета, убити от Поругателя?
— Разпорени, с извадено дясно око — отвърна Нарцис, вече успокоен, защото говореше за неща, които знаеше. — Със сигурност са били изнасилени. Количеството сперма върху двете беше по-скоро от бик, отколкото от човек. Работих и по ноктите им, Клавдия, и мога да ти кажа, че първата се е борила за живота си, докато Фауста е умряла по-бързо.
— Откъде знаеш?
— Под ноктите на Марина имаше косми, както и засъхнала кръв, тя е дращила нападателя си. Черна коса, няколко бели косъма. При Фауста — не, нейните нокти бяха чисти. Нямала е време да се бори…
Клавдия обърна поглед към езерото. Не беше задала тези въпроси на Макрин. Подозираше, че предишните жертви на Поругателя са били набързо прибрани и телата им са били изгаряни, докато трибунът е преследвал техния убиец.