— Нарцис определено е майстор! — повтори домина Агрипина. — Другите момичета бяха облечени за погребението и това бе всичко. Не беше открито нищо.
— Атий оглеждал ли е някой от онези трупове, на другите?
— Не! Наистина е странно, но казваше, че не можел да понесе гледката.
— Откри ли нещо друго? — обади се Муран. — Откри ли изобщо нещо?
Нарцис замига бързо, опитвайки се да си спомни. С живите той беше мрачен, оживяваше се само, когато говореше за мъртви.
— Първата жертва — внимателно заговори той — имаше драскотини по гърба, грозни драскотини. Трябва да е била притисната към стена с остри и груби камъни. По Фауста нямаше такива белези, тя сякаш е била положена върху плат или черга.
— Някакви следи от завързване, някакви други разкъсвания?
— Нито едното, нито другото! — отвърна Нарцис. — Наистина нямаше нищо, мога да кажа само, че ножът е бил много добре наточен от двете страни и с остър връх.
— Атий познаваше ли тези две момичета?
Господарката завъртя отрицателно глава.
— А Макрин?
— Не! — отвърна тя много подчертано. — Трибунът Макрин не идва тук. Определено не и през последните пет години.
— А нощните стражи на този квартал? Ахилей и Нерей?
— Типично за тях! — подсмръкна жената. — Всичко безплатно или…
— Също както в „Магариците“! — бързо добави Нарцис. — Знаеш ги как ядат и пият без пари!…
Агрипина взе чашата си, кръстоса крака и загледа Клавдия:
— Няма друго, денят преваля. Ние имаме работа, господарке…
Клавдия и Муран напуснаха „Домът на Изида“ и хапнаха в една съседна кръчма — схлупена и жалка, в която предлагаха кападокийска леща, праз, риба тон, украсена с резенчета яйца и малки наденички, а за десерт сирийски круши и неаполитански кестени. Двамата ядоха мълчаливо. Храната едва можеше да се преглъща, виното беше кисело, масата — покрита с мазни петна, а столовете едва се крепяха Клавдия бързо привърши и побутна чинията встрани.
— Научих едно нещо — прошепна тя, докосвайки нежно носа на Муран.
— Да? — Муран бе изгладнял. Той бързо обра чинията си, преди да посегне към тази на Клавдия.
— Мисля — Клавдия се загледа в някакви надписи върху стената на кръчмата, — че Макрин и господарката на публичния дом са преследвали ожесточено Поругателя, каквото и да казват. Сега изглеждат спокойни, изчерпани, сякаш Поругателя е част от миналото, а не от настоящето, въпреки че пак има убийство! Питам се… — допи виното си Клавдия. — Но хайде, любими, вилата на Атий ни чака!
Тя продължи да разглежда надрасканите надписи и изведнъж избухна в смях.
Муран се обърна и огледа думите, които бяха привлекли вниманието й: „Аз не бях, аз бях. Сега не съм и не ме интересува.“
— Хайде! — засмя му се Клавдия. — В живота има и други неща освен това тук.
Тя отдръпна стола си назад, стана и вече се канеше да погали Муран, когато отнякъде се появи хлапак с нечисто лице, загърнат в мръсна козя кожа. Той застана пред нея, ухили се, пъхна къс пергамент в ръката й и бързо изчезна. Клавдия разгъна пергамента и прочете черните драсканици:
„Призовавам те, безглави боже, който виждаш с краката си, който мълнии и гръмове освобождаваш. Ти си този, който от устата си бълва огън. Ти си, който заповядваш!
Необходимост, призовавам те срещу жената Клавдия.
Разума й разруши. Душата й разкъсай, волята й отслаби.
От всичкото, що върши, нека нищо не стане!“
Клавдия се огледа. Никой не я наблюдаваше. Тя притисна ръце към гърдите си, подаде проклятието на Муран, после излезе от кръчмата и се вгледа в небето. Слънцето все още напичаше, въпреки че отдавна бе превалило пладне. Клавдия се опита да възвърне самообладанието си. Възнамеряваше да посетят вилата на Атий, но вече се бе нагледала на смърт. Муран дойде при нея, ругаейки. Върна й парчето пергамент и се отдалечи малко, сякаш се надяваше да види изпращача в тълпата наоколо. Клавдия пусна пергамента в малката кожена торбичка, провесена на колана от лявата й страна. После тръгна и пъхна ръката си в неговата. Муран я погледна.
— Кой може да бъде? — запита той.
Клавдия се усмихна насила и въздъхна:
— Сигурно съм привлякла нечие внимание. Но — тя стисна пръстите му и продължи шепнешком, — само от тъмнината! Нека си починем от всичко това!