Когато вечерята свърши, Улпий я освободи. Фауста беше решила да стигне до кръчмата „Магариците“ в Целийския квартал, преди съвсем да мръкне. Скоро всички обитатели на подземния свят, крадците и разбойниците щяха да се измъкнат от скривалищата си в загнилите, зловонни мазета на големите insulae9, възвишаващите се като кули домове, разделени от спекулантите на безброй малки обители, тесни проходи и мрачни ъгли.
Фауста с половин ухо се вслушваше в шумовете на нощта: крясъци и плачове, дрънкане на тамбурина, тракане на кастанети, едва достигащи до нея думи на някаква песен, кучешки лай в тъмнината, писукане на мишки. Искаше й се да си бе тръгнала по-рано. Спомни си надраскания надпис на стената на сградата, в която живееше: „Луд си да отидеш на вечеря, без да си направиш завещанието.“ Само богаташите в техните алени наметала, придружавани от тълпа слуги, които носеха факли и медни лампи, бяха в безопасност. Единствено боговете можеха да помогнат на онези, които трябваше да бъдат съпровождани от луната в небето или от слабия светлик на свещ със зорко пазено пламъче.
Фауста тръгна, но спря на ъгъла на алеята. Покритата с мръсотия стена блестеше на светлината на димлива факла, прикрепена в нишата зад входа на дълъг тунел, който водеше към шумна кръчма. Изкуши се да влезе, но после се сети за „Магариците“ и трупата пътуващи артисти, отседнали на лагер край нея, както и обещанието на кръчмаря Полибий да ги нагости с охлюви, хранени с мляко и изпържени в масло. Въпреки храната, която бе погълнала и откраднала, устата й се напълни със слюнка. Тя мина край приличащия на тунел вход с гротескно голям пенис, издялан над прага. Надписите върху лошо осветената стена привлякоха погледа й: „Всички пияници от тази кръчма обичат Фруктий“; „Пиенето зависи от виното“, после един, надраскан със синя боя, прикова погледа й: „Пази се от Поругателя“. Гърлото на Фауста пресъхна, сърцето й затупка и тя веднага се вмъкна в една тясна ниша в стената, като се опитваше да овладее страха си. Прииска й се да има някого за придружител. Навярно можеше да убеди Улпий да й даде. Сега трябваше да се бори със сълзите си. Тези места бяха достатъчно опасни, но Поругателя — Nefandus — както наричаха убиеца, който преди две или три години бродеше по тези тъмни, тесни улички, сега се бе завърнал. Мъж, който обичаше да убива блудници като нея.
Фауста си спомни Калпурния, старата проститутка, която се беше превърнала в приносителка на лоши новини. Тя определено ужаси Фауста и другите „щерки на Изида“10, събрали се в неясната светлина на онази кръчма на улицата към Колизея, която често посещаваха проститутки и мъжеложци, бивши гладиатори, крадци и всякакви други отрепки, от които гъмжаха отходните канавки и тесните, вонящи улички на Субура11, където се намираха копторите на имперски Рим.
Калпурния беше пълна с разкази за Поругателя, ужасния образ, който по времето на управлението на стария император… кой беше той? А, да, Максенций, когото днешният император Константин беше победил при Милвийския мост. Фауста загриза върха на нокътя си. Беше научила тези имена от войниците от градския гарнизон, които бе забавлявала. Неочаквано някакво куче нададе вой. Стресната, Фауста погледна към небето. Ловджийска луна, така я наричаха. Тя внезапно се почувства изтощена, уморена да бъде изплашена, да се крие като някакво ужасено създание в тази тясна уличка, която вонеше на урина и всякакви други нечистотии.
Долови звук, затаи дъх и се вторачи. Нищо! И все пак ужасът продължаваше да се надига в нея. Беше чула слухове, че Поругателят пак се е появил. Една от сестрите й от „Домът на Изида“ беше намушкана и убита по най-ужасяващ начин.
Чуха се гласове. Отново преизпълнена със страх, Фауста се взря пред себе си, но това бяха само Ахилей и Нерей, vigiles12 на квартала, които крачеха по тясната уличка, като разговаряха и се смееха. Бяха ли я забелязали? Фауста се приготви да пристъпи напред и да ги поздрави, но си спомни тяхното нахално, самоуверено държание и грубия начин, по който подигравателно задяваха нея и другите момичета. Тя промени намерението си. Вместо това се отдръпна още по-навътре в нишата, отвори една торбичка, прикрепи я към връвта около китката си, изтръска няколко капки слаб парфюм и ги размаза по лицето си. Домина13 Агрипина, господарката на публичния дом, непрекъснато повтаряше, че жените имат едно оръжие и винаги трябва да са готови да го използват. Фауста отдавна възнамеряваше преди да стигне в „Магариците“ да си потърси клиент и да припечели няколко монети. Междувременно реши да остави двамата стражи да отминат. Сви се по-дълбоко в сенките. Ахилей и Нерей продължаваха да се смеят за нещо. Отначало Фауста помисли, че се канят да спрат и се взря в тясната уличка, но те отминаха и продължиха пътя си.
10
Изида или Исет (егип. „трон“, „място“) — в египетската митология богиня на плодородието, водата и вятъра, символ на женствеността. — Б.пр.
11
Субура — квартал на низшата класа в Рим, в началото малко селце, вляло се после в големия град. Бъдещият диктатор Юлий Цезар също е живял там. — Б.пр.