— Би било опасно! — прецени Муран. — Наистина много опасно!
Клавдия се изправи и отиде при леглото. Взе малкото килимче до него, внимателно го огледа, после го остави и легна на леглото. Протегна ръце и опипа с лявата разстоянието между ръба на леглото и стената.
— Муране! — изправи се тя. — Издърпай го от стената.
Муран се наведе, хвана дървената рамка и я изтегли. Леглото леко се помръдна, после спря.
— Закрепено е! — изпъшка той. — Не мога да го издърпам по-нататък.
Клавдия коленичи на леглото и плъзна ръката си надолу. Напипа кожените каиши, които свързваха леглото с халки, закрепени в стената. Муран взе ножа от писалището, сряза ремъците, после отмести леглото. Клавдия внимателно огледа процепа между леглото и стената и тогава го откри: парче пергамент! Вдигна го и се върна на писалището, опитвайки се да овладее вълнението си. Разви малкия свитък и го затисна с плочата за писане, за да го задържи разгънат. Муран също гледаше, надвесен над рамото й, докато тя разчиташе ситните, зле оформени букви, изписани с черно мастило.
— Това е чернова на писмо до презвитер Силвестър! — развълнувано възкликна тя.
Взе тръстикова писалка с тъп и износен връх, после взе и другите писалки и внимателно ги огледа. Някои бяха остри, други доста използвани.
— Атий е пишел чернови на писмо — обясни тя, — и е унищожавал всичко написано. Мисля, че това е бил последният му опит, точно преди да го убият. — Замълча, докато професионалните оплаквачки продължаваха печалното си песнопение. — Муране, ако вратата на стълбището горе е отворена, затвори я!
Муран излезе от стаята, Клавдия взе една добра тръстикова писалка и внимателно преписа думите от свитъка. Когато той се върна, тя вдигна ръка.
— Приключвам! Не е много!
Продължи да пише и когато свърши, остави писалката.
— Е? — попита Муран.
— Нищо ново под слънцето! — прошепна тя. — Нашият приятел Атий — Клавдия се засмя, — е пишел чернова на писмо до презвитер Силвестър. Признава, че е уплашен, че се бои от нещо. Знае, че Поругателя се е върнал, но слушай само! — Тя взе ръкописа: — Атий пише: „Но един, още по-голям демон, се спотайва в тъмнината и ме преследва. Ако се съгласиш, ще ти опиша как старият приятел на Цезаря пази тайната на гроба на галилееца.“ Какво е имал предвид, а, Муране? Старият приятел на Цезаря държи тайната на гроба на галилееца? Това може да докаже, че ковчежето „Ихтус“ е съдържало тайни. Подозирам, че Атий е възнамерявал да замени тази информация срещу гаранции за по-добра защита. Пишел е тази чернова, вероятно е започвал много пъти, използвайки много писалки. Навярно е изгорил останалите чернови и е оставил само тази, която е стискал здраво в ръката си, дори когато е умирал, а след като е издъхнал, я е изпуснал до леглото. И така Муране, философе мой, имаме редица загадки. Първо, как Атий е бил убит в тази стая? Как е избягал убиецът? Кой е този по-голям демон, който се спотайва в тъмнината? Някой, който е по-страшен от Поругателя, от когото Атий очевидно се е боял? И накрая, какво означава „старият приятел на Цезаря, който пази тайната“?
— Дали няма предвид приятел на Константин? — подхвърли Муран.
— Навярно. Върви и повикай Фронтин! Кажи му, че имам да му задам още въпроси.
Муран излезе и след малко се върна с Фронтин, който изглеждаше доста странно с килнатия погребален венец на главата. Освобожденецът стискаше препълнен бокал с вино, вероятно, за да пребори тежката си скръб. Клавдия му подаде парчето пергамент и го накара да го прочете. Фронтин се подчини, като беззвучно мърдаше устни, после вдигна поглед.
— Какво значи това? — попита той. — Доколкото аз знам, господарке, Атий нямаше никаква обща работа с презвитер Силвестър. Това е загадка.
— Е, поне намерихме нещо… — Клавдия огледа стаята. — Стаята в същото положение ли беше, когато Атий бе убит?
— Разбира се, господарке, макар че ние после малко я подредихме. Вдигнахме трупа и подгизналите от кръв одеяла. Подредих ръкописите на писалището. Да, още нещо. Взех едно малко ковчеже с пари. Уверявам те обаче, че държа сметките в ред. Взех само толкова, колкото трябваше, за да се поддържа домакинството и да посрещна разходите по погребението на господаря.
— Много ли пари и други ценности държеше Атий тук?
— О, не, господарке, само най-необходимото. В ковчежето имаше няколкостотин солиди. Както ти казах, държа точна сметка.