— Кой беше банкер на господаря ти?
Фронтин се засмя:
— Мисля, че го познаваш, господарке! Банкерът Улпий; държи помещение на подстъпа към Палатинския хълм.
— А да, Улпий! — повтори Клавдия. — Наистина съм чувала за него. Предупредиха чичо ми Полибий да си няма работа с него.
— Все пак е добър банкер! — каза Фронтин. — Атий изцяло му се доверяваше.
— Богат ли беше Атий?
— Много богат, господарке.
Фронтин вече се канеше да се извини и да си тръгне, когато отгоре се разнесе някаква суматоха и се чуха викове на хора. Той бързо тръгна към прага и едва не бе повален от един прислужник, който се хвърли в стаята и падна на колене.
— Господарю Фронтине! — Прислужникът вдигна ръка към Клавдия: — Господарке, ти трябва да дойдеш, трябва да дойдеш!
— Какво става? — попита Клавдия.
— Друзила! — проплака прислужникът. — Намерили са я мъртва! Тялото й лежи край „Магариците“!…
Муран и Клавдия заедно с Фронтин събраха вещите си, напуснаха вилата и забързаха по пътя, който се виеше нагоре към Аврелиановите стени54. От двете страни на подстъпите горяха факли, а около портата блестяха пълни с жарава мангали. Клавдия показа пропуска си и стражите ги пуснаха през прохода към следващата порта. Беше доста студена нощ, но когато влязоха в града, улиците още бяха оживени. Виждаха се прибиращи се от пиршества гуляйджии, маскирани като животни и сатири. Група проститутки с боядисани в червено коси и белосани лица танцуваха в осветеното от факла пространство, кастанетите им потракваха, сандалите им удряха по каменната настилка, а зяпачите пляскаха в такт и ги поощряваха. В локва кръв до вратата на една кръчма лежеше проснат мъж. Сажди и дим трептяха на светлината. Двама просяци им предложиха да потанцуват, за да си заслужат монета милостиня. Муран ги изтласка встрани и си проправи път през тълпата. Клавдия се обърна и зърна вещицата, която бе видяла предния ден. Жената с ужасяващото лице, обрамчено с чорлави коси, изскочи от една кръчма, повлякла за ръката момче. Клавдия се запита дали не беше същото, което й бе дало писмото, но не можеше да бъде сигурна. Група гладиатори познаха Муран и започнаха да го поздравяват гръмогласно. Той вдигна ръка в отговор. Фронтин продължаваше тихичко да хълца и да нарежда: „Какво ще правим? Какво ще правя? Погребението на господаря е утре, а сега и Друзила! Проклети да са боговете!“ Той продължи да плаче горестно, докато не стигнаха площадчето, от което тръгваше уличката надолу към „Магариците“.
Полибий беше запалил факли и ги бе сложил край прага над усмихнатия Хермес. Танцуващите пламъци осветяваха над перваза статуята на Минерва, държаща своя любим бухал, както и огромното чукало с форма на фалос върху тежката дървена врата. Забързана, Клавдия си проправи път през тълпата и се опита да влезе. Вратата беше заключена. Тя вдигна чукалото, удари с него и звукът отекна в тъмното. Отвори Океан с плувнало в пот лице. Вече се канеше да изругае, когато позна Клавдия и бързо поведе нея, Муран и Фронтин навътре в кръчмата. Клавдия веднага разбра, че нещо не е наред. Обичайните обяви за блюдата за деня — едно внушително табло от появата на Целад насам, липсваха. Липсваха и обявите за цените на напитките и предупреждението към вещери, магьосници и сводници да въртят занаята си другаде, освен ако нямат изрично разрешение от Полибий, собственика на „Магариците“. Залата за хранене обаче беше пълна, хората се трупаха край масите, загледани към кухнята и стаите зад нея. Те се опитваха да подпитат Океан, който си проправяше път като баржа в река с мощния си гръден кош и кръглото си като буре шкембе, но той не отговаряше никому. Океан преведе Клавдия и нейните спътници през кухнята, която сега не ухаеше на вкусни гозби, в огнището не припламваха въглища, на пода се издигаше купчина неизмити гърнета, двете големи печки бяха отворени и студени, а после през каменна постройка, където някога се е намирал хипокаустът55 на жилищната сграда.
Вестоносецът Меркурий, кръчмарският разносвач на мълви, стоеше на поста си: вече полупиян, той си повтаряше новините и описанията, които по-късно щеше да разнесе из целия квартал. Самопровъзгласилият се глашатай отвори с ритник вратата и Океан ги поведе през миришещия на плесен мрак, разкъсван тук-там от припламващи факли. Помещението в дъното беше пълно с хора, надничащи над главите на стоящите пред тях. Обичайната тайфа вече бе се събрала: Стоика Симон, Сводника Петроний, кръчмарската прислужница Януария и други подобни. Факли и обръч димящи лампи в другото помещение обграждаха погребална носилка, поставена върху каменна плоча. Клавдия погледна с ужас, сложи ръка на устата си и се отвърна. Фронтин щеше да се свлече на пода, ако двамата нощни стражи Ахилей и Нерей не го бяха прихванали навреме. Малко по-надалече прегърналите се Полибий и Попея тихичко хълцаха. Край насечените останки на Друзила се бе надвесил Нарцис и се опитваше да измие черната кръв, засъхнала по лицето й като ужасяваща маска. Бедната жена бе потънала в съсирена кръв, тя се беше просмукала в дрехите й, сякаш мъртвата плуваше в червена локва, изтичаща от онзи тъмен, ужасен прорез, разсякъл тялото й от утробата до гърлото.
54
Аврелиановите стени — император Луций Клавдий Домиций Аврелиан (214–275, император от 270 до 275 г.) си спечелил безсмъртие със строителството на римска градска стена, дълга 18,8 км. — Б.пр.
55
Хипокауст — подподово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, които носят пода, прилагано главно в античните бани. — Б.пр.