Пак се огледа. Полибий се бе постарал да направи стаята удобна и приятна. На стените имаше рисунки на подскачащи ибиси, мебелировката бе като от работилница на майстор-занаятчия: бронзово трикрако столче, стол от акациево дърво, обикновена маса и стол, както и две резбовани египетски ракли, в които Клавдия държеше вещите си. Тя стана, отиде при лавариума56, наля си вода и грижливо изми ръцете и лицето си. После свали колана, туниката, сандалите и бельото си, изля няколко капки благовонно масло върху сюнгера и внимателно се изтърка. Като свърши, подсуши се с ленена кърпа, облече нощна дреха, която я покри от врата до връхчетата на пръстите, и седна на края на леглото. Малкият мангал беше запален преди часове, въглените му едва мъждукаха. Тя легна по гръб и се вгледа в тавана, търсейки с поглед паяжината, която бе мернала миналата сутрин. Тя сякаш я омагьосваше с паяка, който сновеше ту навътре, ту навън; сега той се криеше в един тъмен ъгъл.
— Като толкова много неща! — прошепна Клавдия, после въздъхна, провеси крака от леглото и отиде до малкото писалище, за което Полибий твърдеше, че го е заел от близкия храм.
Отвори бележника си и си припомни написаното в пергамента, намерен в стаята на Атий. Извади го от кожената торбичка, запали голямата лампа в ъгъла на масата и прочете кодираното послание.
— В името на боговете на светлината — прошепна тя, — какво иска да каже Атий с това „старият приятел на Цезаря, който пази тайната за гроба на галилееца“?
Внимателно остави ръкописа встрани и приготви свитък велен57, извади тръстиковите писалки, подостри ги и разбърка мастилото в гърненцето му. През съзнанието й премина вихрушка спомени: проклятието, малкото момче с мръсно лице, обезобразените останки на Друзила, самотната стая на Атий, проницателните погледи, които си бяха разменили скритом Елена и синът й.
— Трябва да въведа ред! — прошепна Клавдия.
Вниманието й привлече статуетка на гръцки хоплит58, подарък от Муран. Тя я взе, усмихна се и възнесе благодарности към всяко витаещо наблизо божество, че Муран бе оставил арената. Сега беше телохранител, пред когото се очертаваше ясно възможността да започне работа с кохорта бивши гладиатори и ветерани от армията. Императорският двор си имаше свои телохранители, но християнската църква с нейната йерархия от свещеници и служители също страстно ламтеше за атрибутите на властта.
Усмивката на Клавдия внезапно изчезна. Презвитер Силвестър се беше лишил от услугите на Муран за кратко, за да може той да й помага. Дали между императрицата и загадъчния презвитер не се бе случило нещо, на което Муран не биваше да бъде свидетел?
— Мога да предположа, предполагам и пак ще предполагам! — въздъхна Клавдия и остави статуетката. — Да видим какво става, когато въведем ред!
Глава седма
Тираните грабеха безсрамно и продаваха имуществото на набожните люде.
Клавдия подостри една тръстикова писалка, потопи я в мастилото и внимателно започна да пише:
Primo59: Поругателя, ужасният убиец, който в продължение на години е всявал ужас сред проститутките в Целийския квартал. Тези жестоки убийства внезапно спрели, когато Константин влязъл в Рим. Сега, след две години, през този месец септември, Поругателя се е завърнал. При първата поредица убийствени нападения той е убил поне двайсет и четири млади жени, вероятно изнасилени, със сигурност разрязани от утробата до гърлото, а дясното им око е извадено. Повечето от жертвите му били от „щерките на Изида“, проститутки, които изоставяли сигурността на своите бордеи, за да търсят клиенти по улиците. Рим гъмжи от такива момичета, предлагащи тялото си. Те сигурно са били предпазливи, но са били изправени пред мрачен избор: да си намерят клиенти или да умрат от глад. Били са внимателни, но Поругателя се е оказал хитър. Мълвата твърди, че бил облечен като преториански гвардеец. Сега преторианците са разформировани, обаче Извинявай също видял нещо подобно. Императорски офицер? Дали Поругателя не е примамвал жертвите си, преоблечен така, или като богаташ с положение? Уличните момичета ще бъдат привлечени от такава личност като нощна пеперуда от светлината.
Трибунът Макрин, вероятно с помощта на господарката на „Домът на Изида“, е преследвал Поругателя, като използвал хората си, шпиони и доносници, но без особен успех. Носят се слухове, че Поругателя е научавал поверителни сведения за плановете на Макрин. Дали Поругателя не е бил член на групата на Макрин?
56
Лавариум — помещение в римската баня, където хората се обливали с хладка вода, вземали вана и телата им били натривани с благовонни масла. Тук става въпрос за нещо като баня в частен дом. — Б.пр.