Те си размениха поздрави и благопожелания. Муран беше настанен на стол с кърпа на врата, пристегната отзад на туниката. Клавдия се загледа в огледалата, провесени встрани на паравана. Тя подуши бурканчето с паяжина, накисната в масло и оцет, което както я убеждаваше Торкват, според твърденията на Плиний67, било най-добрия лек ако, да пазят боговете, порежеш лицето на клиента си. С ножица в ръка Торкват започна да подрязва ниско подстриганата коса на Муран и в същото време го убеждаваше, че никога нямало да оплешивее, а отвращението на Муран към брадата било „последен вик на модата“.
— О, да — заяви Торкват, — по-добре е да си бръснат с бръснач и гореща вода, вместо да използваш помади от бръшлянов клей, магарешка мас, съсирена козя кръв, кръв от прилеп или счукана на прах пепелянка, за да премахнеш космите.
Докато той бъбреше, Клавдия четеше епиграмите на Марциал, изписани на различни пергаменти и закачени по паравана за забава на клиентите. Тя се засмя на една: „Докато бавният бръснар обикаля по лицето ти и ти стърже страните, пониква втора брада.“
— Аз също я харесвам! — Торкват престана да подстригва Муран и се усмихна на Клавдия. — Но ти защо си тук? Да гледаш как подстригват любимия ти или може би и ти ще се възползваш от услугите ми?
Клавдия му се изплези и продължи да чете епиграмите.
— Знаеш защо съм тук, Торквате! Заради баса ти с Лабиен и чичо Полибий. Искал си да ти напишат пиеса с някаква загадка или мистерия, която публиката да не може да разгадае. Сам знаеш, че това е невъзможно! Каквото и да измътят, то трябва да се даде на артистите, а те със сигурност ще се раздрънкат…
Торкват се ухили:
— И аз го помислих! — съгласи се той. — Възнамерявах да се видя с Полибий…
— Сега ние с теб ще направим друг облог — Клавдия пристъпи напред, — и той е следният: аз ще ти задам загадка, която ще трябва да разгадаеш. Ако успееш, чичо Полибий ще те покани на пиршество в „Магариците“. Но ако не можеш да отгатнеш в продължение на четири дни, ти ще бъдеш наш домакин в кръчмата!
Торкват избърза пръстите си в една кърпа и протегна ръка, Клавдия я пое и я стисна.
— Договорено! — обяви той. — А сега загадката!
— О, съвсем е простичка. Един мъж се заключва в стая, която няма скрити входове или проходи. Неговият слуга и държанката му се опитват да го събудят. Наложницата очевидно е убедена, че ключът е завъртян в ключалката отвътре, слугата твърди същото. Нямат друг избор, освен да разбият вратата. Когато влизат вътре, намират господаря си проснат на леглото с кама, забита в гърба.
— Говориш за Атий Енобарб, нали? Чух тази история…
— Да, говоря за Атий Енобарб. Ако можеш да отгатнеш как убиецът се е промъкнал в онази стая, убил е жертвата си и си е тръгнал, като е заключил вратата отвътре, заслужаваш толкова чаши вино, колкото можеш да изпиеш!…
— Я почакай! — Докато бръснарят миеше с вода лицето на Муран, бившият гладиатор й смигна, а тя му отговори с гримаса. — Искам да бъде съвсем ясно! — продължи Торкват и започна да точи бръснача на бруса: — Никакви номера! Стаята няма други входове, вратата със сигурност е заключена и ключът е сложен в ключалката отвътре. Първи въпрос: не може ли да има и друг ключ?
— Има само един! Слугата и наложницата твърдят, че бил вътре, когато са разбили вратата…
Торкват прокара леко бръснача по едната буза на Муран.
— Втори въпрос: убиецът имал ли е някакво средство, с което би могъл да завърти ключа отвън?
— Невъзможно! — заяви Клавдия. — Ключалката беше масивна и дълбока, ключът бе вътре в нея. Към стаята няма друг вход, освен вратата, а тя бе защитена с тежката ключалка; ключът беше намерен вътре; няма втори ключ…
Торкват обля лицето на Муран с още топла вода.
— Възможно е — каза той, обръщайки гръб на Клавдия, за да се съсредоточи върху Муран, — убиецът да е нанесъл удара си, да е забил камата в гърба на жертвата и да е избягал от стаята. Жертвата не е умряла веднага, а се довлякла до вратата, завъртяла ключа, върнала се и паднала на леглото си…
67
Гай Секунд Плиний, наречен Стари (23 или 24 г. — 79 г.) — римски писател, учен и общественик. — Б.пр.