— Възможно е — съгласи се Клавдия, — но ако случаят е такъв, защо Атий не е отишъл до вратата, за да повика за помощ? Имаше съвсем малко кръв, открити бяха само няколко капки между вратата и леглото. Според мен този отговор е много неправдоподобен. Камата беше забита твърде дълбоко, той трябва да е умрял веднага. Ето за какво се обзалагам, Торквате: или ще ми дадеш отговор, който е приемлив за двама ни, или аз ще ти дам, също приемлив и за двама ни отговор. Нашият облог се основава на доверие и честност, най-добрата гаранция. — Тя се засмя: — Искаш ли да продължа?
Торкват кимна.
— И ако спечеля аз — твърдо добави Клавдия, — ще трябва да обсъждаш с мен всеки нов план, който предлагаш на чичо Полибий, преди дори да си сънувал, че говориш с него!
Глава осма
Безпощаден като гръм, той продължи пътя си на убиец.
Торкват само се засмя и продължи работата си. Той започна да разпитва Муран за убийството на Атий, но клиентът му само потвърди вече казаното. Клавдия реши да ги остави и седна на един стол отвън. Огледа се наоколо. Площадът беше спокоен, лек ветрец носеше във въздуха сухите листа. Тя вдигна поглед към синьото небе. Слава на боговете, времето се променяше! Есента постепенно щеше да пристигне в цялото си великолепие. Сутрините и вечерите ще стават по-прохладни, а ужасната, смазваща горещина ще изчезне. Клавдия наблюдаваше обичайните гледки: момче буташе количка с току-що насечено месо; седнал в сянката амбулантен търговец с таблата си; две деца, които си играеха край фонтана; просяк, който с протегнати дръгливи ръце подскачаше зад един търговец и с плачлив глас молеше за милостиня; сводникът Петроний с две от момичетата си. Той видя Клавдия и вдигна ръка за поздрав.
Клавдия вече се канеше да се върне вътре, когато нещо привлече вниманието й. Винаги я интересуваха различните образи и сцени от квартала, а онзи търговец с провесената от врата му табла определено бе нов, не го беше виждала по-рано. Изправи се и заобиколи бръснарницата на Торкват. Там имаше още непознати: хора, които убиваха времето си — настанили се в портика слуги, мъж, който си играеше с куче и го дразнеше с пръчка, младеж, който носеше делва с вода, легнал край сергията си търговец — все хора, които Клавдия не познаваше. Леко безпокойство я прободе. Защо са тук? Защо сега?
Някой извика името й и тя се върна. Вече станал от стола, Муран благодареше на Торкват и пусна няколко монети в шепата му.
Двамата прекосиха площада и се отправиха към кръчмата. Муран спря и я изгледа.
— Какво не е наред, Клавдия? Преди малко чуруликаше като врабче на клонка, а сега си мълчалива и нащрек. Да не би да съжаляваш за облога с Торкват?
— Огледай се, Муране! — прошепна тя. — Огледай се и ми кажи какво виждаш!
Той се огледа:
— Амбулантни търговци, минувачи, хора, седнали на сянка… Хайде, Клавдия, искам да се върнем, за да гледам как Целад приготвя соса. Няма нищо по-вкусно от хрускаво свинско!
— Огледай се, Муране! — повтори тя.
Муран въздъхна, почеса току-що подстриганата си коса и отново се огледа.
— Да! — Той вдигна очи към небето, после й смигна. — Има много хора, които не познавам. Човек обикновено може да познае кое време на деня е по пияниците, наизлезли с надежда да измъкнат по една безплатно питие или по появата на Петроний, търсещ клиенти. А тези… Да не би да са тайни агенти? — добави той. — Агенти на Елена? Извикала си онези търсачи на мъртви тази вечер, нали?
Клавдия кимна.
— Непознатите може да се обяснят с това. Те са платени от императорската хазна шпиони, които трябва да държат кръчмата под око. Това е всичко. Хайде, да вървим.
Като се върнаха в „Магариците“, Клавдия се извини, качи се в стаята си и заключи вратата отвътре. Отиде до писалищната си маса и още веднъж прегледа написаното, но решение на загадката нямаше. Още чувстваше тревога от онова, което бе видяла на площада. Облогът с Торкват можеше да почака: когато реши загадката с убийството на Атий, ще има отговора си.
Клавдия легна на леглото и се загледа в тавана, като търсеше паяжината и сновящия по нея паяк. Отдолу се разнесе смях. Стоикът Симон отново декламираше една от печалните си поеми. Клавдия задряма, но когато се събуди, пак си спомни какво бе видяла на площада. Наплиска лицето си с вода, сложи си сандалите, хукна надолу по стълбите и излезе от кръчмата. Там стояха двама сарматски наемници с кожени полички, със сплетени и намазани с масло коси. Те четяха написаното на дъската на Полибий, където се предлагаха деликатесите на деня: варени пилета, печено свинско, гореща агнешка яхния, трюфели с грах, специалитетът на Целад, леща с кестени, зеленчукова крем-супа, крем от бъз.