Трибунът стана и се приближи до нея.
— Макрине!
Клавдия погледна небето, после обляната от лунна светлина трева. Падаше мрак, тишината бе нарушавана само от гласовете на птиците. Клавдия все още изпитваше силно безпокойство, сякаш отнякъде я наблюдаваха.
— С какво мога да ти помогна? — любезно попита Макрин.
— Ти преследваше Поругателя! — тихо каза Клавдия. — Има два начина на преследване, трибуне: единият е да търсиш по улиците, другият е да поставиш капан, примамка. Помислял ли си някога за това?
— Разбира се, че сме мислили! — рязко отговори Макрин. Клавдия долови пламъче в уморените му очи, сякаш беше докоснала болно място. — Но как можеше да стане? Опитахме няколко пъти, но не успяхме. Наистина не успяхме, уверявам те!
Клавдия получи необходимия й отговор. Тя му благодари и се върна в градината, минавайки край Фронтин, който седеше на една пейка и разговаряше с Извинявай, с бокал вино в едната ръка и пилешка кълка в другата. Клавдия видя, че освобожденецът вече е пиян, сълзи се стичаха по страните му. Тя се усмихна на Извинявай и забърза към кръчмата. Муран и останалите се бяха наредили край една маса и си разказваха весели истории. Клавдия се извини и се качи в стаята си. Помисли да си легне, но не й спеше, затова отиде до прозореца и погледна надолу. Приведен над масата, Фронтин слушаше онова, което му приказваше Извинявай. Калигула обаче се беше промъкнал към светлата дъга, хвърляна от лампите, където Макрин, Нарс и Север още седяха на градинската маса и си говореха нещо. Клавдия се запита дали не е почувствала именно присъствието на Калигула, дебнещ в тъмнината. Тя се вгледа в дърветата и лозето зад тримата мъже. Не видя нищо, освен стена от мрак, но после съзря тънък лъч светлина и сребрист проблясък на стомана. Дали някой не дебнеше в градината?
Вече разтревожен, Калигула пристъпваше напред-назад с вдигната опашка и настръхнала козина. Извинявай също бе усетил, че нещо не е наред. За разлика от останалите, той не беше пиян, скочи на крака и впи поглед в тъмното. Клавдия се наведе от прозореца и долови нов метален отблясък в мрака.
Градината бе заобиколена от висока тухлена стена, зад нея се намираха лозята на Полибий, зеленчуковите лехи и няколко стопански постройки. Звуците отдолу затихваха. От другата страна на поляната Макрин бе станал на крака. Изведнъж Извинявай грабна Калигула и се втурна към кухнята. Клавдия извика на Макрин и другите да бягат. Макрин и Нарс моментално хукнаха, Север пиянски пристъпваше зад тях. Долу вече бяха вдигнали тревога, носеха се викове и се чуваше шумно затръшване на врати и капаци. Нападение над богата кръчма като „Магариците“ от страна на инферните, „изчадията на ада“, поставените извън закона престъпници в Рим, не беше нещо ново.
Клавдия се отдръпна назад и пак се вгледа навън. През тревата сега тичаха тъмни сенки, ужасяващи фигури с глави и лица, скрити зад животински маски. Макрин и Нарс вече бяха стигнали задната врата на кръчмата, но Север се препъна. Макрин се обърна, за да му помогне, но някой, вероятно Муран, го дръпна вътре. Клавдия с ужас видя как Север се опитва да се изправи на крака, но една маскирана фигура хвърли двуострата си брадва и разцепи задната част на главата му. Тя затвори капаците и побягна надолу при другите. Петроний Сводника и Симон Стоика, последвани от останалите, включително и от пияния Фронтин, вече влизаха тичешком през предната врата. Океан я затръшна след тях и спусна отвътре дебелата кожена завеса. Муран вече организираше останалите. Загасиха повечето лампи. Полибий отвори шкафа с оръжия, Макрин и Нарс взеха оттам лъкове и колчани със стрели. Полибий и Попея донесоха копия от килерите. На някои раздадоха брадви. Целад домъкна сатъра си от кухнята, а Клавдия стисна лък и няколко стрели.
— Няма да нападнат отпред! — изкрещя Муран. — Много е открито и е твърде опасно. Кухненската врата ще издържи известно време, внимавайте за пожар! Най-слаби са капаците на прозорците!
Сякаш в отговор на думите му, отвън глухо започнаха да думкат по тежката врата на кухнята, а по капаците заваляха удари на брадва. Нападателите се опитваха да насилят всички възможни места, откъдето можеше да се влезе в кухнята. Един капак падна с трясък и някаква фигура започна да си пробива път напред. Муран пусна стрела и нападателят се строполи. Появиха се още. Муран скочи напред и завъртя меча си, сякаш беше на арената. Той мушкаше и сечеше, а нападателите се оттеглиха с крясъци и викове, но още един капак поддаде. Целад изкрещя, че изпод кухненската врата се вие дим. Клавдия постави стрела на лъка си, вдигна го и пусна стрелата в черната дупка, където преди беше капакът. Не знаеше дали е улучила целта, защото пронизителният вой на бойни тръби проряза нощта.