— Още нападатели! — изкрещя Нарс.
Но Клавдия бе разпознала звука. Беше пристигнал Бур! Воят на тръбите пак се разнесе, последван от крясъци и викове. Набезите към кухнята намаляха, но откъм градината продължаваше да се чува ужасната глъчка на битката, заглушавана донякъде от смразяващата кръвта бойна песен на германците. Целад отвори кухненската врата. С меч в едната ръка и импровизиран щит в другата, Муран излезе навън, като разритваше встрани горящите клони. Спретнатата градина на Полибий се беше превърнала в бойно поле. Нападателите вече се разпръсваха и се опитваха да избягат през градинската стена, но Бур добре бе обмислил всичко. Той подреди цялата си кохорта в полукръг и германците просто тръгнаха като жътвари през пшеничена нива — мечовете и брадвите им свистяха, нямаше милост за никого. Виковете, писъците и крясъците на ужас скоро пресекнаха. Трупове покриваха земята. Вече нямаше нападатели, прави се виждаха само Бур и германците му. Те шумно се опитваха да си поемат дъх, мечовете и брадвите им бяха потънали в кръв. Бур вдигна меча си и запя победна песен, на която ликуващо отвърнаха другарите му, после прекоси градината, за да поздрави Муран и Клавдия.
— Имаше право, мъничка! — Опръскан с кръв от главата до петите, той посегна да я прегърне, но видя израза на лицето й и отстъпи назад. — Има още работа да се върши! — съгласи се той. — Муране, най-добре ще е да дойдеш с нас.
Полибий и останалите се изсипаха в градината. Муран и Бур обаче бяха решили да вземат пленници. Бързо прерязаха гърлата на безнадеждно ранените нападатели. Попея ги видя, започна да пищи, повърна и побягна обратно в кръчмата, последвана от Януария и други посетители. Сега, след като опасността отмина, те решиха да подсилят храбростта си с щедро напълнени с вино чаши. Муран извика да донесат още лампи. Полибий им донесе пръти и факли, запалиха катрана и пламъците му осветиха наистина ужасяваща гледка. По цялата градина лежаха трупове, главите на някои бяха отсечени, на други — ръцете или краката.
— Утайката на Рим! — прошепна Муран на Клавдия. — Недей да стоиш тук!
Клавдия преглътна с мъка и завъртя отрицателно глава:
— Ще остана, искам да остана!
— Които и да са те — допълни Муран, — не могат да се мерят с Бур и германците му. — Хвана Клавдия за ръка и двамата тръгнаха по тревата: — Колко? — извика той.
Влачейки крака, Бур дойде при тях, спря само, за да изтрие меча и камата си в дрехата на един труп и отвърна:
— Четирийсет-петдесет. Десетина избягаха, някои от тях са ранени. Повечето от тези тук са мъртви или тежко ранени. — Замълча при ужасения вик, който се разнесе в тъмнината. — Имаме пленници. Ела!
Полибий пак излезе от кръчмата, решил да почисти мястото, което наричаше „моят малък рай“. След като огледа обезобразените останки, той се върна в кръчмата, за да поиска помощ от клиентите си. Отвориха малката странична порта откъм градината, Полибий домъкна една каруца, безцеремонно нахвърлиха телата в нея и ги откараха към погребалните ями точно зад стените. Бур имаше шестима пленника. Обезоръжени и без маски, те не изглеждаха толкова опасни и страшни, някои от тях трепереха, знаейки каква ужасна смърт ги очаква.
— Ще бъдете разпънати на кръст! — обяви Бур, докато крачеше пред тях. — Ще ви отведат зад Аврелиановата порта и ще ви разпънат по Апиевия път. Няма да получите никаква милост, но преди това ще бъдете бичувани и измъчвани. Кои сте вие? — изкрещя им той.
Пленниците неспокойно пристъпваха от крак на крак, поглеждайки през рамо към наемниците на Бур, които стояха зад тях.
— Кои сте вие?! — повтори Бур.
Отиде при един от стълбовете, свали факла, върна се при най-близкия пленник и тикна факлата право в лицето му; мъжът изкрещя и падна на колене.
— Кои сте вие?! — отправи се към слепващия пленник Бур.
Мъжът коленичи с протегнати ръце:
— Господарят Харон ни изпрати!
Друг един пленник, по-надолу в редицата изкрещя, че онзи лъже. Бур отиде при него.
— Ти ли си водачът им?
Мъжът му отвърна с празен поглед. Бур насочи пламтящата факла към лицето му и пленникът кимна.
— Слушайте какво ще ви кажа! — Бур обиколи редицата, без да обръща внимание на писъците на изгорения пленник. — Ако вашият водач признае истината и вие я потвърдите, като добавите и онова, което самите вие знаете, ще имате бърз край, смърт на воини. Главите ви ще паднат като покосени цветя. Разбирате ли? Но ако направите опит да се съпротивлявате, ако лъжете и мамите, бъдете сигурни, ще направя така, че да ви трябват дни, за да умрете на кръста!