— Другите момичета може да им завидят…
— Другите момичета не знаят, че все още има опасност да ги убият! — рязко отговори Клавдия. — Нещо друго?
Жената завъртя глава.
— Не. Съгласна съм. Какво ще стане с тези жени сетне?
— Ще бъдат помилвани от императорската канцелария, може да им дадат и по някоя пара и ще ги изпратят по пътя им…
— А ако поискат да останат тук? — лукаво попита съдържателката.
— Свободни са да правят каквото пожелаят! — заяви Клавдия. — Но първо трябва да се залови Поругателя…
Домакинята кимна и се извини. Отведоха Клавдия и Муран в малка градина. Клавдия настоя Муран веднага да тръгне.
— Аз ще имам грижата за тези нещастни жени! — прошепна тя. — Ти трябва да идеш в гладиаторската школа. Намери подходящи мъже, седем или осем души и ги накарай да се закълнат, че ще пазят тайната; ще получат войнишка заплата за една седмица. Трябва да са готови най-късно утре вечерта. Сега върви!
Муран нежно я целуна по устните и челото, и се сбогува с нея. Малко по-късно съдържателката на публичния дом дойде в градината и седна близо до Клавдия, сякаш бяха стари приятелки.
— Ще бъде опасно! — рече тя. — Тези момичета може да бъдат убити…
— Тъй или иначе, някой ще бъде убит! — отвърна Клавдия и се отмести встрани.
— Неудобно ли се чувстваш край мен, Клавдия?
— Не, само съм уморена…
— От Нарцис научих за нападението срещу „Магариците“. Чичо ти Полибий ще трябва да повика буквално целия квартал, да почисти мястото, за да го подготви пак за работа. Описват го вече като новия Хораций71 на Рим.
Клавдия само се засмя.
— Животът е труден! — продължи жената, загледана в градината. — Не съм се молила за този живот, както, предполагам и ти, Клавдия. Ами твоя Муран, обичаш ли го?
— Да, обичам го и той ме обича.
— Тогава дръж здраво този лунен лъч — прошепна събеседничката й. — Светът на мъжете, Клавдия — тя поклати глава, — не е приятен. Ние, жените, трябва да живеем с помощта на ума си, и той трябва да е остър като нож…
— Като говорим за ум… — Клавдия извърна лице към нея. — Планът, който съм подготвила… Трибунът Макрин е опитен войник, много лукав и умен мъж, той сигурно е опитал същото?
— Не, не! — жената замига, после отвърна поглед.
Клавдия почувства, че лъже.
— Докато чакам онези момичета да пристигнат — продължи Клавдия, — кажи имаш ли списък на мъртвите, на убитите от Поругателя момичета? Имаш ли разходите за погребална служба? Свидетелство за разноските?
Съдържателката на дома сякаш се канеше да отрече.
— Искам да погледна този списък! — настоя Клавдия. Протегна ръка и погали ръката на жената срещу себе си. — Виж, аз не съм твой враг, просто искам на всичко това да се сложи край!
Домакинята бързо излезе. Върна се след малко и донесе свитък, завързан с червена лента. Разви го и го отвори на мястото, което търсеше Клавдия.
Клавдия се настани така, че светлината да пада върху свитъка, и зачете тази тъжна литания72 на мъртви. Понякога убийствата следваха почти едно след друго. Друг път минаваше седмица, дори две, преди да стане следващото. Разбираше, че съдържателката внимателно я наблюдава и се запита какво ли искат да скрият тя и Макрин. Имената на момичетата бяха изброени. Клавдия бързо пресметна, че са двайсет и пет — повече, отколкото мислеше. Всяко тяло е било положено и подготвено, преди да бъде отнесено с погребална церемония на някое гробище, където да бъде изгорено. Прахът бил запечатван в урна, която после погребвали в парцел, специално купен от съдържателката на публичния дом.
Клавдия току-що бе свършила да чете, когато в градината се втурна една останала без дъх прислужничка и съобщи, че се е появила каруца, от която се носела ужасна воня, която била карана от някакъв кошмарен кочияш, появил се сякаш от ада. Клавдия бързо зави свитъка и последва момичето до уличката, която минаваше край къщата. Тя нареди на тъмничаря да отключи клетката и момичетата на четири крака с труд изпълзяха от нея. Въпреки мръсотията и мизерията, повечето от тях бяха разбрали, че има нова надежда за живот. Клавдия долови как в очите им нещо проблясва и дори има усмивка, а някои от тях бяха положили безплодни усилия да се разкрасят.
71
Хораций Кокл („Едноокия“) — легендарен римски герой, който сам защитил входа на пристанището Сублиций срещу войската на етруския цар Порсена. — Б.пр.
72
Литания (от гр. „молба“) — дълга църковна молитва. Преносно — досадно изброяване. — Б.пр.