Клавдия затвори очи и си припомни този фрагмент от пергамента: думите на Атий, че тайната за гроба на Петър била притежание на „стария приятел на Цезаря“.
— Знаеш ли къде е погребан Лабиен?
— Цезар бил благороден. Позволил труповете на враговете му да бъдат отнесени по домовете им за почетно погребение.
— Подозирам, че е погребан на Ватиканския хълм… — прошепна Клавдия. — Салусте, в Рим няма документ, който ти да не можеш да ми изровиш! И така, можеш ли да ми намериш карта, на която точно да е указано мястото на гробницата на Тит Лабиен на Ватиканския хълм? — Наведе се през масата и стисна ръката му. — Моля те! А сега, ако няма нещо друго…
Салуст вдигна рамене.
— В такъв случай — изправи се Клавдия — привърши хляба и виното си и не обръщай внимание на стария приятел на Цезаря… — Тя посочи актьора, който продължаваше да се разхожда напред-назад и да си рецитира тихичко. — Трябва да посетя един човек…
Съдържателката веднага прие Клавдия и я изведе в малката градина отвън.
— Безпокоиш се за момичетата ли? Още са тук и се държат добре. Всъщност — засмя се тя, — те се оказаха много подходящи! Трябва да го запомня или може би да помоля императрицата такива жени да бъдат освобождавани и да идват на служба при мен!
— Искам пак да погледна оня списък от погребалната служба с имената на жертвите на Поругателя.
Съдържателката се опита да възрази:
— Вече ти го показах…
— Бих искала пак да го видя! Трябва да го видя веднага!
— За какво става въпрос? — Жената бе изгубила самообладание, изглеждаше напрегната и облизваше устни, а пръстите й играеха със сребърната огърлица около врата й.
— Бризеида?
Съдържателката започна да мига.
— Какво става?! — изправи се Клавдия. — Попитах те за едно име! За Бризеида, младото момиче, в което е бил влюбен трибунът Макрин. Какво се е случило с нея? Да не би да е била убита от Поругателя?
— Не, разбира се! Иначе името й щеше да бъде тук.
— Тогава какво е станало с нея? — продължи да настоява Клавдия.
— Напусна! — Домина Агрипина доби строг и благоприличен вид като някоя стара мома. — Просто напусна!
— Имаш ли доказателство за това? Не е ли трябвало да се откупи? Да ти направи подарък? Не са ли й трябвали пари за пътуването? Откъде беше родом?
— От някакво село в Сицилия… Не знам… Семейството се преместило на континента, Бризеида избягала и дойде тук…
— Тогава, ако се е върнала, това би трябвало да е отбелязано някъде! — заяви Клавдия. — Има ли още момичета, които са работили с нея?
Съдържателката седна.
— Има ли? — повтори Клавдия.
Жената скри лице в ръцете си:
— Разбира се, че не! Ще ти кажа причината за притеснението ми. Бризеида просто изчезна. Така и не разбрахме дали Поругателя я е убил или се е изплашила и е избягала. Нямам никъде нищо записано за заминаването й, нищичко!
— Разбира се! — рязко се изправи Клавдия. — Благодаря ти. А сега искам да поговоря с моите шест дами!…
Клавдия се върна в „Магариците“ много доволна. Имаше чувството, че мракът и тъмнината, с които се сблъскваше, бяха почнали да се разсейват. Седна за малко в градината и високо се помоли тази нощ Поругателя да нападне и да бъде заловен. Младите жени изглеждаха благоразположени, въодушевени, успокоени, че са далеч от Тулиевата тъмница. Бяха убедени, че могат да се противопоставят и да избягат от всяка опасност в мръсните улички и проходи на Целийския квартал. Муран се върна и й съобщи, че гладиаторите са готови и разположени по местата си. Може би Поругателя ще се появи тази вечер? Клавдия се опита да овладее вълнението си. Искаше й се да разпита трибуна Макрин, но трябваше да изчака. Вместо това се върна при входната врата на кръчмата, където се появи Торкват и съобщи, че не може да реши загадката. Клавдия кимна разбиращо.
— А ти можеш ли да я решиш?
— Още не — засмя се Клавдия, — но защо не влезеш? Сигурна съм, че Полибий може да има някакви идеи.
За голямо облекчение на Клавдия Торкват отказа и си тръгна. Когато изчезна от погледа й, тя отново отвори вратата и разгледа ключалката. Вратата на кръчмата много приличаше на онази в стаята на Атий — дървото беше масивно, ключалката очевидно беше работа на добър майстор. Клавдия пъхна и извади ключа, после отиде в кухнята и се върна с друг ключ. Той обаче не съвпадна, ключалката не помръдна.