— Това трябва да е! — задъха се тя.
Появи се Извинявай и попита дали може да помогне с нещо. Клавдия разсеяно махна с ръка, разроши косата си и тръгна към своята стая. Трудно можеше да се отпусне, особено след като Полибий и приятелите му по чашка решиха да си устроят хубав нощен гуляй. Тя чу как вдигнаха тост в отговор на самохвалната реч на Полибий, според която той и Лабиен се оказаха истински воини. Обществото се разпиля из градината, където бяха запалени разноцветни лампи. Артистите от трупата на Лабиен „Сатирикон“ необуздано нахлуха с гротескните си маски и костюми, а Полибий съпроводи всеки поотделно из знаменитото си бойно поле.
Клавдия се засмя. Полибий и Лабиен наистина бяха същински деца, които живеят за момента. Бяха забравили напълно за облога си с Торкват. Почесвайки се по дебелия нос, Полибий бе убедил Лабиен, че неговата племенница ще реши всички проблеми. Клавдия седна на ръба на леглото и се запита дали настина ще направи това.
Вечерта беше тиха, не лъхваше дори ветрец, затова пронизващото изсвирване се чу отчетливо. Клавдия скочи на крака, нахлузи бързо сандалите, взе наметката си, грабна една тояга и хукна надолу по стълбите. Залата за хранене беше празна с изключение на Сводника Петроний и Стоика Симон, които, прегърнати, спяха дълбоко. Двамата продължиха да спят, въпреки блъскането и тропането по вратата. Клавдия отвори. На прага стоеше Муран с двама от плещестите си придружители. Единият от тях носеше факла. Муран отметна качулката от лицето си, лицето му лъщеше от пот.
— Клавдия, ела!
Отново прозвуча остро изсвирване.
— От другата страна на фонтана! — прошепна дрезгаво единият от мъжете.
Надолу по улицата и по площада отекнаха още викове и крясъци. Клавдия бързо тръгна натам заедно с останалите. По пътя й се стрелкаха тъмни сенки — разтревожени от суматохата просяци и всякакви нощни скиталци търсеха убежище другаде. Клавдия не сваляше очи от калдъръма, покрит с боклуци. Пристигнаха на площада, заобиколиха фонтана и тръгнаха по една странична улица, където пред входа на тунел стояха двама от гладиаторите на Муран. В светлината на факлата Клавдия видя да проблясва червена коса. Единият от мъжете държеше Ливия за ръката. Когато видя Клавдия, Ливия се освободи и побягна към нея с разчорлена коса и изпоцапано лице, върху един прорез на лявата й ръка имаше окървавен парцал.
— Те са там! — посочи тя. — Със сигурност са там!
— Къде е камата ти? — попита Клавдия.
— Намушках един от тях!…
— Тях?! Един от тях?! — повтори Клавдия. — Какво искаш да кажеш? Какво става? Повече от един ли са?!
— В капана са! — Единият от гладиаторите говореше на момче, което бе изскочило от някакъв вход, събудено от виковете и изсвирванията. — Уличката е сляпа от едната страна и охранявана от другия край!
Муран грабна факла и с кама в другата ръка тръгна надолу по тунела.
— В капан сте! — извика той. — Излезте, един от вас е ранен! Знаем го от жената, която нападнахте!
Клавдия се присъедини към него. Отначало не виждаше нищо освен черния мрак; после съзря, че нещо се движи и проблясва.
— Трябва да излязат! — заяви Муран.
Той извика през рамо на другарите си да дойдат при него. Пристигнаха още гладиатори и, водени от Муран, започнаха да се промъкват надолу по тунела. Клавдия се върна на мястото, където се беше свила Ливия с гръб към стената. Застанало до нея, момчето леко я галеше по главата. Клавдия разрови торбичката си и подаде на момчето една монета. То изчезна в къщата, а тя седна до Ливия. Огледа раната. Беше повърхностна, камата бе разрязала не много дълбоко кожата малко над китката.
— Разкажи ми какво стана! — каза Клавдия и се огледа, защото, разтревожени от шума и изсвирванията, повечето от другарките на Ливия започнаха тичешком да пристигат при тях. Гривните им подрънкваха, свободните им туники се развяваха.
Клавдия им разказа всичко и им нареди да останат заедно, да съберат и другите момичета, скрили се в „Магариците“ и да повикат Полибий да ги наглежда. Жените нямаха нужда от повторна покана и припряно тръгнаха натам, като се смееха и шегуваха, щастливи, че вече са далеч от самотните улици и надвисналата опасност.
Клавдия впи поглед в тунела. Муран и гладиаторите му се придвижваха бавно, факлите просветваха във вонящата тъмнина.