— Не започна точно така… — започна да заеква Нерей. — Отначало мислехме да се позабавляваме, но момичетата се съпротивляваха. Ахилей беше чул всички разкази за Поругателя и каза, че може би е дошло времето той да се завърне… Първото момиче отведохме в една странична уличка. Бяхме несръчни, тя започна да пищи и да ни заплашва, и преди да разбера, Ахилей извади меча си и я разряза от утробата до гърлото!…
— След като я изнасилихте, нали?! — сурово го прекъсна Клавдия. — След като двамата я изнасилихте, а?! Балсаматорът Нарцис намерил толкова сперма, сякаш бедното момиче е било нападнато от бик! Не се оправдавай, Нерей, ти си не по-малко зъл и гаден от този тук! Започнало е да ви харесва да го правите, нали?! За един бивш войник е лесно да намери шлем и плащ и да изиграе подобна роля. Единият от вас се представял за офицер, другият следял, готов да изскочи и да щракне капана. Колкото до второто момиче, Фауста, тогава сте знаели точно какво да правите. Същото сте се опитали да направите и тази нощ с Ливия! В някоя тъмна странична уличка, пред някой жалък тунел. Сега вие познавате този квартал по-добре от всеки друг — всеки ъгъл, всички ниши, в които да се скриете, къде светлината е силна или слаба, кой къде и кога отива. Ще пуснете някоя като Фауста. Ще разберете по какъв път минава и ще изчакате, затова беше толкова трудно да ви заловят. Вие, двамата нощни стражи, сте виновни за нарушеното спокойствие на императора! — Тя се изправи и ритна Нерей по крака. — За цялото зло, сторено от вас, ще умрете на кръста!
Нерей простена. Ахилей избълва някаква ругатня през покритите си с кръв устни.
— Господарке Клавдия… — умолително вдигна ръце Нерей.
— Никаква милост! — заяви Клавдия. — Заради Марина, заради Фауста, заради Друзила!
— Бърза смърт за двама ни — продължи да се моли Нерей, — и аз ще ти кажа нещо, което не знаеш!
Клавдия погледна към Муран, който с мрачно лице стоеше в светлината на факлите. Ливия, която пропълзя до тях, разкъса кръга и се опита да издере очите на Нерей. Един от гладиаторите я издърпа встрани.
— Кажи ми каквото знаеш и аз ще преценя!
— Ти спомена Друзила, наложницата на Атий… Вярно е, минахме край нея онази нощ, когато отиваше в кръчмата, но не я убихме ние!
Клавдия впи очи в него:
— Сигурен ли си, Нерей? Тъй или иначе ще умреш!
— „Щерките на Изида“… аз… — Гласът му се прекърши. — Точно така е, както казваш: двама стари войници, които бродят по тези мръсни улици и онези парфюмирани и гримирани момичета, които искат сребро… Ако зависеше от мен, щяхме просто да ги насилим, но една от тях се присмя на Ахилей, подигра мъжествеността му, каза, че не го бива особено. Срещнахме Марина. И двамата я обладахме, като й обещахме сребро, а сетне Ахилей я уби. След като това стана, двамата се върнахме в казармите и извадихме докладите. Разбрахме как е действал Поругателя до такива подробности като изваждането на едното око… Вече го знаехме, но потърсихме и други сведения. По-късно нападнахме Фауста… Опитах да помоля Ахилей да спре, особено когато ти започна да се навърташ наоколо. — В гласа му прозвуча горчивина: — Но животът си върви, стъпка по стъпка… Мога да се закълна във всичко свято, че ние не сме докосвали Друзила, срещнахме я и я оставихме да върви накъдето бе тръгнала. Когато чухме за смъртта й, започнахме да се питаме дали някой не ни подражава, както ние подражавахме на истинския Поругател. Не бяхме ние, кълна се!
Клавдия впи поглед в Ахилей, от лицето му течеше кръв. Нямаше да доживее до разпъването на кръста.
— Има ли друго, Нерей?
— Боговете да се смилят над нас! — прошепна Нерей.
Клавдия кимна на Муран. Той пристъпи зад Нерей, сграбчи го за косата и, когато Клавдия извърна глава, преряза гърлото му от едното ухо до другото. После се наведе и оказа същата милост на Ахилей.
— Труповете им? — попита той, когато се изправи.
Клавдия посочи ъгъла на уличката.
— Нека ги обесят там с надпис на гърдите. Нека хората на Целийския квартал знаят, че убийците са били заловени и наказани!
После се обърна и тръгна възможно най-бързо, с ръка на устата, обратно към „Магариците“, а до нея пристъпваше Ливия и й благодареше от все сърце.
Глава единайсета
Копнеех да уталожа зловредното разпространение на този безпорядък.