Когато се върна в „Магариците“, Клавдия се поуспокои и каза на Ливия да иде при останалите момичета, които в другия край на залата с удоволствие изпразваха делва с вино, смееха се и разговаряха с Петроний Сводника и Симон Стоика — вече събудени, бодри и освежени. От градината надойдоха и други, които бяха научили, че нещо се е случило. Муран се върна и съобщи, че гладиаторите, които бе наел, вече бесят труповете. Клавдия само поклати глава и се качи в стаята си, последвана от Муран. Като влязоха, тя се наведе към стената и скри лице в дланите си. Ледената решителност, която я беше обладала, докато разпитваше Ливия, Нерей и Ахилей, бе изчезнала. Почувства, че леко й се гади, в съзнанието й объркано се смесваха образите на онази тъмна уличка, светлината на факлите, Ливия, Нерей, който се опитваше да измоли пощада, Ахилей, който плюеше кръв и проклинаше. Муран я остави сама, отиде до прозореца и се загледа към пируващите в градината.
— Новината скоро ще обиколи целия квартал! — промърмори той. — След като Полибий знае, ще заведе приятелите си да видят труповете и ще опише подвизите на своята мъдра племенница Клавдия. Ти подозираше ли нощните стражи?
— Не! Не и преди тази нощ. Мислех, че убиецът може да е някой висш офицер или развратен сенатор, на когото му доставя удоволствие да гледа как умират млади жени. Е, колкото до онези, които… Разбира се, те са се прикривали един друг, познавали са квартала като петте си пръста и са имали достъп до докладите. Останалото беше лесно…
— Но те само са подражавали на Поругателя!
— О, да, знам! А утре, Муране, утре сутринта ще станем рано и ще започнем още от зори! Искам отново да се видя с трибуна Макрин! — Клавдия въздъхна и се изправи. — Онези мъже сами се обрекоха на смърт. — Тя се приближи до Муран и докосна ръката му, после посочи към градината. — Не сме ли странни създания? Тези хора там се забавляват, ядат и пият, смеят се и се веселят, а само на крачка оттук ние току-що екзекутирахме две ужасни изчадия, които носеха страшна смърт на невинни млади жени! Предполагам, че точно затова винаги ми е било трудно да приема аргументите на Силвестър за един любящ Бог!…
— Може би именно любящият Бог им въздаде справедливост! — отвърна Муран. — Ще слезеш ли долу?
— Не! — Клавдия се повдигна на пръсти и нежно го целуна по устните. — Разбери къде е домът на Макрин и ме събуди точно преди разсъмване! Трябва да го посетим. Помоли Извинявай да ми приготви малко разредено вино и нещо, сготвено от Целад. Храна, която успокоява стомаха…
Муран обеща и си тръгна. Малко по-късно Извинявай й донесе чиния и бокал вино. Беше пълен с въпроси за станалото, обясни й какви слухове вече са тръгнали в залата за хранене и в градината. Клавдия само се засмя, целуна го по главата и го избута през вратата. Бавно се нахрани и изпи виното си, преди да се върне към писалището. Взе лист велен и написа имената на трибуна Макрин, жена му, съдържателката на публичния дом и Бризеида. Кой друг? Седна и се загледа, като се опитваше да си спомни всяка подробност, която беше научила за тайнствения трибун, и накрая намери търсеното. Стана и затвори капаците на прозорците, запали още една маслена лампа и я доближи до мястото си. После взе друг лист и написа на него името Атий Енобарб и въпросите, които още продължаваха да я смущават.
Primo: Защо Атий и другите са били изпратени във Византион? Каква е истинската причина? Защо е била тази потайност? Има ли други причини, поради които Атий е бил помилван, освен обстоятелството, че е знаел къде е гробът на галилееца?
Клавдия поклати глава, тя нямаше отговор на това.
Secundo: Атий е бил жесток. Имал е съвсем малко приятели. Обичал е да причинява болка на жените, бил е насилник и скандалджия. Бил е помилван от Константин, но все пак изглежда, че е живеел в страх от онова, което наричал „по-голям демон“. Кого е имал предвид — Харон или Валентиниан?
Tertio: Ковчежето „Ихтус“. Клавдия започна да гризе края на писалката си. Защо Атий е криел тайната за гроба на галилееца в ковчеже? След като то сигурно е можело да бъде откраднато? Един лукав човек като Атий би запаметил всичко и би унищожил всяко доказателство. Загадъчното споменаване на „стария приятел на Цезаря“ го потвърждава. И ако тайната за това къде е гробът на галилееца не е била пазена в ковчежето, защо е било взето?
Quatro: Парите на Атий. Той несъмнено е натрупал състояние, като е преследвал християни, заграбвал богатството и унищожавал светините им. Сигурно е съхранил част от придобитата по такъв злодейски начин плячка. Според Улпий обаче Атий бил не много заможен човек. Но това не обяснява красивата вила, разкошната мебелировка, разточителния начин на живот на Атий. Тогава къде е криел парите си?