Накрая се измъкнаха. Свиха край един ъгъл и пред тях се простря останалата част на тунела — пуста чернота, която ги призоваваше. Вече нямаше масло и Муран не откри никакви следи от усойници или пепелянки. Пугна обаче оставаше предпазлив и бавно се прокрадваше напред, въпреки подканянето на Белатон от време на време спираше и ръмжеше. Белатон помоли Муран да вдигне фенера. Муран протегна ръка колкото можеше по-високо. Белатон пак се опита да тръгне напред. Пугна отказа. Белатон посочи орловата папрат и клонките, разпилени по земята.
— Капан! — прошепна той.
Муран тръгна напред, като използваше бастуна на Белатон да опипва земята. Внезапно, без никакво предупреждение, бастунът се плъзна надолу през орловата папрат.
— Яма! — установи Муран с подпрян на стената гръб. Той пристъпи напред, като опипваше земята пред себе си. Отначало тя изглеждаше твърда, после папратта отново поддаде и се разкри яма, дълбока около метър. В неясната светлина на фенера Клавдия видя късите, остри колове, набити по дъното. Тя усети и миризмата на плесен и изпражнения.
— Стар номер! — направи знак с ръка към тях Муран. — Тези колове са намазани с човешки изпражнения. Ако не те убият направо, ще отровят кръвта ти.
Преминаха безопасно, завиха при друг ъгъл и спряха. Тунелът се простираше пред тях и в другия му край зловещо просветна фенер.
— Валентиниан! — прошепна Клавдия. — Трябва да е тук!
— Защо не се е опитал да избяга? — запита Муран.
— Не може! — прошепна Клавдия. — Подозирам, че има само един вход. Ще се сражава!
Сега Пугна се оживи и започна да се дърпа от каишката, готов да се хвърли напред. Белатон го последва почти бежешком. В светлината в края на тунела се появи фигура. Човекът хвърли факла, после друга и освети мрака. Муран изкрещя към Белатон, който спря и се наведе в момента, когато долетя първата стрела. Муран и Клавдия веднага се хвърлиха на земята. Тъмната фигура отново се появи в танцуващата светлина, друга стрела прелетя през тъмнината. Също като първата, тя се удари в стената на тунела и с шум падна на земята.
— Това е скитски лък! — прошепна Муран. — Той е мощен и смъртоносен. Изглежда, че Валентиниан е много опитен!
Глава четиринайсета
За него, както за един древен египетски тиранин, би могло да се каже, че Бог вкорави сърцето му.
Долетяха още стрели. Клавдия бързо премисли какво биха могли да направят. Ако тръгнеха напред, щяха да станат лесна мишена за стрелеца. Ако се оттеглеха, той щеше да тръгне след тях, а там имаше капани, през които пак трябваше да преминат. Погледна Пугна и Белатон, превърнали се почти в едно тяло, свити и вторачени в мрака. Белатон прошепна нещо, без никакво предупреждение освободи каишката на кучето, плесна го по хълбока и му изкрещя, като сочеше напред. Като дълга, тъмна сянка, кучето стремглаво се втурна и безшумно се насочи по тунела към светлината на фенера. Белатон скочи на крака и го последва. Клавдия и Муран бързо поеха след него, но още се страхуваха от други капани. Разнеслите се пред тях викове, крясъци и лай показаха, че кучето е открило плячката си.
Стигнаха до светлината на фенера. Клавдия примижа, когато пристъпиха в кръглото подземие. Тя съзря маса, стол, някакви ракли и сандъци, както и легло в другия край. Усещаше се силна миризма на готвено. На другата стена имаше малка ниша, а до нея, прилепен към стената, стоеше Фронтин. Пугна ръмжеше срещу него с оголени зъби. Клавдия никога не беше виждала такова преобразяване: спокойното, ласкаво куче вече го нямаше, това беше див боен пес, обучен да преследва, който заплашително изръмжаваше при всяко движение на Фронтин. На пода наблизо лежеше колчан, пълен със стрели. Муран бързо отиде при него, ритна го встрани и извади камата от колана на Фронтин.
Белатон свирна и Пугна неохотно се върна обратно. Кучето непрекъснато се обръщаше и злобно ръмжеше. Небръснатото лице на Фронтин блестеше от пот, той се промъкна край стената и изгледа с омраза Клавдия. Опита се да направи някакво движение, но Пугна незабавно изръмжа и пристъпи към него. Гъстата козина по главата и гърба на кучето бяха настръхнали.
— По-добре не шавай! — посъветва го Белатон. — Пугна е наблизо и е много бърз. Може да се впие в гърлото ти, преди да мигнеш.
Фронтин преглътна.
— Няма! — прошепна той. — Само го повикай при себе си!