Клавдия поклати глава:
— Питам се какво ли е замислял Атий? Твоята смърт или да те предаде на властите? Може би е бил объркан, отлагал е… Но не и ти!
— Атий беше страхливец! — подигравателно отвърна Валентиниан. — Кога си е върнал смелостта? Той не беше човек, а плъх, беше слаб! Той никога нямаше…
— О, да, но така е станало там, във Византион! — прекъсна го Клавдия. — Той и другите са разбрали защо са пратени там, разбрали са, че ще могат да получат малко доверие и милост от императора. Атий вероятно е обещал на другите, че когато си върне благоразположението на императора, ще ги приюти под крилото си. Той просто не е преценил достатъчно точно твоята интелигентност и потайност. Колко лесно си се превърнал от дякона Валентиниан в освобожденеца Фронтин, как си подслушвал зад вратите и ключалките, как си разглеждал ръкописи, как си се вслушвал в това или в онова. Ти сигурно си разбрал, че времето да се махнеш е дошло. Когато си се върнал в Рим, си убедил Харон да сключи съюз с теб. Лесно ти е било да се свържеш с него. В края на краищата ти някога си бил член на християнската общност, преследвана из катакомбите, отходните канали и уличките на града. Знаел си много за Харон, а годините, прекарани с Атий, само са обогатили знанията ти.
Клавдия замълча, колкото да си поеме дъх:
— Но към това ще се върна по-късно! — Тя отметна няколко залепнали от пот къдрици от лицето си. — Подмамил си Харон, като си използвал богатството на Атий да подкупиш някого в конюшните на колесничаря Скорп, за да разхлаби колелото на колесницата му. Ти си живял в подземния свят, Валентиниане, знаеш как да го направиш! Цената трябва да е била много висока. Обаче ти също така си използвал богатството на Атий и за да заложиш за победа на Павзаний. Казал си на Харон да стори същото и той те е послушал…
— За да го направя, би трябвало да разкрия себе си! — Валентиниан не обърна внимание на смеха на Муран. — А богатството на Атий? Как…
— Хайде, хайде! — наведе се напред Клавдия. — Муран беше гладиатор. Игри се спазаряват, залози се правят на тъмни, самотни места, където замесените отиват маскирани и с качулка на главата. Колкото до богатството на Атий… Е, изчакай малко!… Ти сигурно си го използвал, за да уредиш надбягването и така да привлечеш вниманието на Харон.
— А ако Скорп беше победил?
— Глупости! — засмя се Клавдия. — Ти си Валентиниан! Нямало е да платиш нищо или си щял поне да дадеш съвсем малко, докато не си сигурен в работата! — Тя разпери ръце: — Всъщност, имало ли е значение? Атий вече е бил мъртъв, това са били негови пари! А ти все още си имал гроба!
Валентиниан сви рамене:
— Какви доказателства имаш за това?
— С времето — прошепна Клавдия, — с времето истината винаги излиза наяве, както ще излезе и сега. Ти си в клопка, Валентиниане! Откъде знаеш, че Харон няма да се обърне срещу теб? Той изгуби много хора при нападението срещу „Магариците“, вероятно то е било по твоя заповед, нали така? Ти искаше аз да умра. Искаше Нарс и Север да умрат. Те навярно са подозирали къде е гробът, затова също е трябвало да млъкнат завинаги. Тогава това нападение може да е привлякло Харон, може да му се е сторило възможност да покаже силата си в Рим. Обаче то се оказа скъпа грешка и аз се обзалагам, че Харон не е забравил това!
Валентиниан нервно облиза устите си, после примижа и избърса потта от челото си. Клавдия забеляза, че той бе започнал да диша по-трудно и по-учестено.
— Това беше риск — призна тя, — опасен риск, но само за малко, ти вече си бил решил да изчезнеш. Взел си каквото е останало от богатството на Атий, да не говорим за онова, което си имал тук долу.
— Какво богатство? Ти продължаваш да…
— Богатството на Атий! — повтори Клавдия. — И ако изнудването ти успееше — онова, което Харон щеше да си подели с теб. Тогава къде щеше да идеш? В двора на Лициний, на Изток? Но това би могло да стане само, когато истинската работа приключи. Атий е трябвало да бъде отстранен. Ти го направи простичко. В следобеда, когато беше убит Атий, той е имал среща с другите търсачи в градината си; навярно са искали да обсъдят как да подходят към императрицата. Атий се е оттеглил в обезопасената си стая долу. Там е бил посетен от Макрин и Нарс. Те са си тръгнали. Ти си се промъкнал долу. Атий може да е бил много пиян или ти да си му сипал нещо във виното. Лежал е проснат на леглото си, полузаспал. Ти си взел камата и си я забил.
— А заключената врата?
— Лесно е можело да се уреди. Хората виждат онова, което искат да видят! Ти си поставил нещо над отвора на ключалката от вътрешната страна на вратата. Ако някой погледне през отвора, ще види, че ключът уж още е вътре. След като Атий е умрял, ти бързо си се махнал. От ръката ти е капнало съвсем малко кръв, преди да се почистиш. Взел си сандъчето „Ихтус“, което трябва да е било някъде там. Напуснал си стаята на Атий, свалил си ключа и си заключил вратата отвън.