— Трябва да са ме видели! Друзила…
— О, сигурна съм, че си направил всичко необходимо тя да си е намерила работа някъде другаде. Коридорът към стаята на Атий е дълъг и сводест; ти би могъл да чуеш стъпките на всеки, който се приближава. Убийството на Атий и кражбата на ковчежето „Ихтус“ са станали много бързо. А при тъмния коридор и с угасването на деня рискът за теб е бил много малък.
Валентиниан изтри потта от лицето си и впи поглед в Клавдия. Тя беше сигурна, че той я слуша с половин ухо, неговият подвижен и чевръст ум сигурно търсеше начин да се измъкне.
— Трябвало ти е време! — обясни Клавдия. — Ковчежето „Ихтус“ не е съдържало нищо, свързано с гроба на галилееца Петър. Атий е запомнил сведенията за гроба, а в ковчежето е имало само сведения за богатствата му. След като си се сдобил с ковчежето, ти си знаел точно къде да търсиш — както във вилата, така и в голямата градина отвън. Естествено, Атий тайно е заровил съкровищата си, както би направил всеки, когото властите не обичат, за в случай, че Константин промени решението си и той бъде принуден да бяга. — Клавдия посочи с ръка наоколо: — Убедена съм, че сред тези сандъци се намира и ковчежето „Ихтус“, в което се пази пълният списък на богатствата на Атий и карта на градината, на която точно е отбелязано кое къде се намира…
Валентиниан мълчеше.
— В онзи фатален следобед — продължи Клавдия — животът във вила „Хортензия“ протичал спокойно. Под претекст, че си зает в градината, ти си потърсил присвоените съкровища, а Друзила, която спомена, се е опитала да влезе в стаята на Атий. Тя хлопала на вратата, надзъртала през ключалката и решила, че вратата е заключена отвътре и следователно с господаря й се е случило нещо ужасно. И е била права. Ти бързо си дошъл долу. Вече си имал време да огледаш картите, чертежите и списъците, дори навярно да измъкнеш нещо от ценностите. Тогава обаче си действал като верния слуга. Вратата скоро е била разбита. В суматохата ти бързо си се вмъкнал, свалил си онова, което си поставил върху отвора на ключалката, и си вкарал ключа отвътре в разбитата ключалка. Лесно си могъл да го направиш — помещението е било слабо осветено, Друзила се е тревожела за господаря си, другите слуги са били объркани и изплашени. Ако ключалката е била много повредена, за да поеме ключа, ти си щял да го изтървеш на земята, а после си щял да твърдиш, че е паднал, когато сте блъскали по вратата. Има ли значение? Тези подробности са били незначителни, трябвало е да се действа бързо!
В отговор Валентиниан яростно я изгледа.
— Друзила…
— Друзила е огледала стаята — продължи Клавдия, — но ти си нямал повод за безпокойство. Всичко е вървяло според плана, хаосът и загадката са забулвали истината. После бързо си започнал да действаш. Цялото богатство на Атий е било в монети или скъпоценни камъни, готови да бъдат използвани. Въпреки че върху монетите са изсечени ликовете на двама бивши императори, те все пак са златни и сребърни! На човек от конюшнята на Скорп била платена много голяма сума, с която си купил онова надбягване с колесници. После си използвал тези сведения, за да съблазниш Харон и да го принудиш да прехвърли залагането си за Павзаний. Самият ти си направил същото и веднага си изпратил изнудваческото писмо от името на Харон до императора и майка му. — Клавдия млъкна, защото Белатон скочи на крака. Пугна също стана, макар и колебливо, а очите му продължаваха да следят неотклонно Валентиниан.
— Какво става? — попита Клавдия.
— Не знам! — прошепна Белатон. — Пугна изглежда малко неспокоен.
Муран, наострил уши, направи няколко крачки обратно по тунела.
— Няма нищо! — обяви той, когато се върна. — Абсолютно нищо.
Последван от Пугна, Белатон клекна точно пред Валентиниан. Дребният човек седна и започна да играе с долната си устна, докато гледаше към входа на тунела, после се обърна към Клавдия.
— Имало е и други проблеми — продължи тя. — Атий трябва да е споделил тайната за гроба на галилееца с търсачите, най-малкото с някои от тях. Да, това би било логично. Те сигурно са поискали някакви гаранции, че той казва истината, по-точни подробности за мястото.