Отново последва пауза, която Еф не можа да разтълкува. Дали Родения вече не беше влязъл в ума му? Дали не го беше смекчил с този разговор, за да узнае истинските му намерения?
- Господин Фет и госпожица Мартинес са прочистили шестия етаж. Господата Елисалде и Сото все още действат на петия.
- Искам да сляза на шестия - каза Еф.
Слязоха по стълбите, минавайки край една подозрителна локва бяла вампирска кръв. До вратата на петия етаж Еф чу как Гюс ругае енергично, едва ли не с радост.
В началото на шестия етаж се намираше залата с картите. Еф отвори една тежка стъклена врата и влезе в дълго помещение, където навремето въздухът е бил внимателно контролиран. По стените имаше множество панели с термостати, барометри и други уреди за контрол на влажността. По тавана имаше отдушници, чиито панделки сега висяха неподвижно.
Рафтовете бяха дълги. Сега се намираха някъде дълбоко под парка Брайънт. Господин Куинлан поизостана, а Еф продължи тихо напред. Ослушваше се за Фет и Нора; не искаше да ги изненада или да бъде на свой ред изненадан от тях. Чу гласове малко по-нататък и мина през проход между рафтовете.
Нора и Фет работеха на светлината на фенерче и това позволи на Еф да свали уреда за нощно виждане. Приближи се и ги видя. Стояха пред една остъклена маса, с гръб към него. Над тази маса имаше шкаф, в който като че ли се съхраняваха най-ценните придобивки на библиотеката.
Фет насили ключалките и свали останалите книги пред себе си. Съсредоточи се върху една от тях - Гутенберговата Библия. Тя беше най-подходяща за размяната. Посребряването на ръбчетата на страниците и прикачването на илюстровани страници от другите книги нямаше да е трудно. Съсипването на литературните съкровища беше ниска цена за това да бъде унищожен Господаря и неговото племе.
- Тази Гутенбергова Библия - подхвана Фет. - Съществували са по-малко от петдесет такива книги... А днес? Тази може би е последната. - Разгледа я по-подробно, повъртя я оттук-оттам. - Непълно копие. Отпечатано на хартия, а не на пергамент. Не е с оригиналната корица.
Нора го изгледа.
- Научил си много за старинните книги.
Фет неволно се изчерви заради комплимента. Обърна се и се пресегна за ламинираното картонче с информацията, за да й покаже, че го е прочел сега. Тя леко го плясна по ръката.
- Ще я взема заедно с няколко от другите, за да подготвя фалшификата.
Фет свали още илюстровани книги и внимателно ги нареди в раницата си.
- Почакай! Кървиш...
Наистина. Фет кървеше обилно. Нора разкопча ризата му и отвори шишенце кислородна вода от комплекта за първа помощ.
Изля го върху окървавената дреха. Кръвта шупна и засъска. Това щеше да премахне издайническата миризма.
- Трябва да си починеш. Нареждам ти това в качеството си на твой лекар.
- Мой лекар значи. Това ли си ти за мен?
- Да - отговори Нора с усмивка. - Трябва да ти донеса антибиотици. С Еф можем да намерим. Ти се върни с Куинлан...
Деликатно проми раната на Фет и отново сипа кислородна вода. Тя се стече по яките му космати гърди.
- Искаш да стана блондин, така ли? - пошегува се Фет. Колкото и безвкусна да беше шегата, Нора се засмя, за да награди добрите му намерения.
Василий смъкна шапката й.
- Ей, върни ми я! - каза Нора и почна да се бори със здравата му ръка. Той върна шапката и подмами Нора в прегръдките си.
- Продължаваш да кървиш.
Фет я погали по главата.
- Толкова съм щастлив, че отново си при мен...
И после за пръв път й призна, по своя си начин, какво изпитва към нея:
- Не знам къде щях да съм сега без тебе.
При други обстоятелства това признание щеше да звучи неясно и недостатъчно. Нора щеше да чака за още нещо. Обаче сега - тук и сега - това стигаше. Тя нежно го целуна по устните и се остави в могъщите му ръце. Фет я обгърна и я притисна към гърдите си. Двамата усетиха как страхът се изпарява и времето застива. Те бяха тук и сега. Всъщност имаха усещането, че винаги е било така. Не помнеха болката и загубите.
Докато стояха прегърнати, лъчът от фенерчето на Нора се плъзна по книжните рафтове и за миг освети скрития там Еф, преди той да се оттегли.
Замъкът Белведере, Сентръл парк
Този път доктор Евърет Барнс успя да дочака слизането от хеликоптера, преди да повърне. Освободи се от закуската си, изтри устни и брада с носната си кърпичка и се озърна доста плахо. Вампирите обаче не реагираха по никакъв начин на прилошаването. Израженията им - по-скоро липсата на изражения - си останаха фиксирани и празни. Със същия успех Бране можеше да снесе грамадно яйце тук, на калната алея до Шекспировата градина на пресечката на Седемдесет и девета улица, или пък от гърдите му можеше да порасне трета ръка. Това пак нямаше да извика вълнение в очите на тези слабоумници. Барнс изглеждаше ужасно, лицето му беше подуто и виолетово, устните му бяха обезобразени от съсиреци, а порязаната му ръка беше превързана и обездвиже- на. Вампирите обаче не обърнаха внимание и на това.