Барнс инстинктивно стана и тръгна към него. По-късно щеше да му хрумне, че много отдавна не беше действал, подтикнат от лекарския си инстинкт. Пресрещна момчето и го улови за рамото.
- Аз съм лекар.
Момчето го блъсна, изви китката му и продължи право към Господаря. Барнс се олюля и отстъпи малко, по-скоро от шок, отколкото поради друга някаква причина. Невчесаното момче коленичи пред Господаря, а онзи сведе поглед към страдалческото му лице. Остави го да се мъчи още няколко мига, после вдигна ръка. Широкият ръкав на дрехата му се плъзна назад. Той бързо щракна с палеца и дългия си среден пръст и се одраска. Наведе палеца над лицето на момчето. В края на пръста имаше капка кръв. Тя бавно се източи, откъсна се и падна в отворената уста на Зак.
Барнс преглътна сухо и му се догади. Вече беше повръщал веднъж днес.
Момчето затвори уста, все едно току-що беше поело капка лекарство. Намръщи се - или от вкуса, или от болката при преглъщането - и след малко свали ръка от гърлото си. Главата му се отпусна, докато възстанови дишането си, трахеята му се отвори, дробовете му се изчистиха като по чудо. Почти веднага лицето му доби нормален цвят - новият нормален цвят, сиреч бледен, гладен за слънце.
Момчето примигна и се огледа. Видя стаята за пръв път от началото на дихателния проблем. Майка му, по-точно онова, което бе останало от нея, също беше дошла. Може би призована от болката на своя Близък. Но безизразното й лице не показваше нито загриженост, нито облекчение. Барнс се питаше колко често изпълняват този ритуал. Веднъж седмично? Всеки ден?
Момчето го погледна, все едно едва сега забелязваше белобрадия мъж, когото преди малко блъсна.
- Защо тук има друго човешко същество? - поиска да узнае Закари.
Презрителното му държание изненада Барнс, който помнеше сина на Гудуедър като разсъдливо, любознателно и добре възпитано дете. Барнс прекара пръсти през косата си и се помъчи да възвърне известно достойнство.
- Закари, помниш ли ме?
Момчето присви устни, сякаш му беше противно, че от него се очаква да разгледа лицето на събеседника си.
- Смътно - отвърна той троснато и надменно.
Барнс запази търпение и не се отказа.
- Аз бях началник на баща ти някога, в стария свят.
Отново видя отражението на бащата в сина, но сега далеч по- слабо. Както Еф се беше променил, така се беше променило и момчето. Очите му гледаха дистанцирано и недоверчиво. Държеше се като момче-принц.
- Баща ми е мъртъв.
Барнс понечи да възрази, но разумно премълча. Той хвърли поглед на Господаря - изражението на неговото непрестанно гънещо се лице не беше променено, но някак си Барнс знаеше, че не бива да противоречи. За един кратък миг той схвана цялата картина, ролята и мястото на всеки в драмата, и му стана мъчно за Еф. Собственият му син... Но понеже си беше Барнс, чувството не трая дълго, и почна да мисли как би могъл да извлече изгода от всичко това.
Библиотеката Лоу в университета „Колумбия"
- Помислете върху тази особеност в Occido Lumen.
Когато заговори за това, господин Куинлан доби необичаен блясък в очите.
- На страницата, която посочва Черното място на Господаря, има две думи:оbscura и aeterna. „Мрак" и „вечен". Няма точни координати.
- А всички останали места имат - рече Фет.
Той усърдно работеше с Библията, мъчеше се да я уподоби възможно най-много на Occido Lumen. Беше натрупал грамада томове и най-канибалски вадеше от тях илюстрации или други листове.
- Защо е така? И защо думите са точно тези?
- Мислиш ли, че това е ключът?
- Вярвам в това. Винаги съм мислил, че ключът за намирането на мястото е в информацията в тази книга. А се оказа, че е в информацията, която липсва от книгата. Господаря се е появил последен. Той е най-млад от всички. Били са му нужни стотици години, за да се върне в Стария свят, и още повече, за да придобие влиянието, което му позволи да разруши местата на произхода на Древните. А сега се върна в Новия свят, в Манхатън. Защо?
- Защото иска да защити мястото на своя произход.
- Огненият знак в небето потвърждава това. Но къде е мястото?
Въпреки вълнуващия разговор Фет изглеждаше отнесен, разсеян.
- Какво има?
- Извинявай. Замислих се за Еф. Той е навън, с Нора.
- Къде?
- За някакви лекарства. За мен.
- Доктор Гудуедър трябва да бъде пазен. Той е уязвим.
Това постави Фет натясно.
- Сигурен съм, че ще се справят - рече той, но сега беше негов ред да се тревожи.