Магазинът „Мейсис" на площад Дерълд"
Еф и Нора излязоха от станция Пенсилвания, на Тридесет и четвърта улица. Точно в тази станция преди около две години Еф беше оставил Нора, Зак и госпожа Мартинес в последен отчаян опит да ги изведе на безопасно място, преди вампирската чума да завладее града. Цяла орда същества беше изкарала влака от релси в тунела под Норт ривър и предотврати бягството. Кели изчезна със Зак и го отведе при Господаря.
Сега Еф и Нора се бяха упътили към една малка аптека, която се помещаваше вътре в сградата на „Мейсис“. Нора наблюдаваше минувачите - смачкани хора на път за работа или обратно, други пък - тръгнали към пункта в Емпайър стейт билдинг да разменят ваучери срещу храна и облекло.
- Сега какво? - попита Еф.
Нора погледна към отсрещната страна на Седмо авеню, различи магазина на една пресечка по-нататък; предният му вход беше закован.
- Ще влезем в аптеката през магазина. Следвай ме.
Въртящите се врати отдавна бяха заключени, а на мястото на строшените им стъкла имаше здраво заковани дъски. Пазаруването като необходимост или като начин за прекарване на свободното време вече не съществуваше. Всичко беше с купони или ваучери.
Еф отпра парче шперплат от входа откъм Тридесет и четвърта улица. В „най-големия универсален магазин в целия свят“ цареше бъркотия. Преобърнати рафтове, изпокъсани дрехи. Приличаше не толкова на грабеж, колкото на полесражение. И то на не една битка. Тук бяха вилнели и вампири, и хора.
Еф и Нора прескочиха тезгяха и се озоваха в аптеката. Стелажите бяха почти опразнени. Нора подбра каквото й трябваше, включително слаб антибиотик и няколко спринцовки. Докато тя не гледаше, Еф пъхна в джоба си шишенце викодин и после го прибра в малка кесийка.
Свършиха работата за няколко минути. Нора хвърли поглед на Еф и рече:
- Имам нужда от топли дрехи и здрави обувки. Чехлите от лагера се износиха.
Еф мислеше да пусне някоя шега за жените и пазаруването, обаче се отказа и само кимна. По-навътре в магазина не беше толкова зле. Качиха се по стъпалата на прочутия дървен ескалатор - първото подобно съоръжение, инсталирано в сграда.
Фенерчетата им играеха по етажа, който не беше променен, откак пазаруването вече не съществуваше. Манекените подплашиха Еф - в първия миг, когато ги освети, голите им глави и безизразните им лица малко му заприличаха на стригои.
- Като моята прическа - бегло се усмихна Нора. - Модата сега е такава...
Огледаха целия етаж в търсене на признаци за опасност или уязвимост.
- Уплашен съм, Нора - каза Еф и доста я изненада. - Планът... Уплашен съм и не се срамувам да си призная.
- Размяната ще е трудна - долетя приглушеният глас на Нора откъм някакво задно помещение, където тя търсеше обувки по мярка из кутиите. - Това е тънкостта. Предлагам ти да кажеш на Господаря, че ние носим книгата на господин Куинлан, който да я проучи. Господаря със сигурност знае за Родения. Кажи му, че планираш да вземеш книгата при първа възможност. Ще разполагаме с мястото за взривяването на бомбата и ти ще го подмамиш там. И тогава може да води колкото ще подкрепления. Бомбата си е бомба...
Еф кимна и заразглежда лицето й за някакви признаци за предателство. Сега бяха сами и моментът беше подходящ, ако тя възнамеряваше да се разкрие като изменница.
Въздържа се от елегантните кожени боти. Търсеше нещо по- издръжливо и без токчета.
- Фалшивата книга просто трябва да изглежда добре - каза Еф. - Трябва да изглежда правилно. Според мен нещата ще се развият толкова бързо, че ще е нужно да мине само на пръв поглед.
- Фет ще го направи - отговори Нора със съвършена убеденост. Почти гордо. - Можеш да му вярваш... - И после осъзна с кого разговаря и додаде - Слушай, Еф. За Фет...
- Не е необходимо да казваш нищо. Разбирам. Светът е гаден и заслужаваме да сме единствено с онези, които държат на нас повече от всичко друго. Малко е странно... но ако ще има друг мъж с теб, то аз съм доволен, че това е Фет. Защото той по-скоро би умрял, отколкото да допусне нещо да ти се случи. Сетракян знаеше това и избра Фет, а не мен. Ти също го знаеш. Той може да направи нещо, което аз никога не успях - да е с теб.
Противоречиви чувства завладяха Нора. Това беше най-доброто от Еф - той беше щедър, умен и грижовен. За миг тя едва не предпочете Еф да се беше оказал някакъв скапаняк. Но виждаше истинския Еф, мъжа, в когото някога се бе влюбила. В сърцето си още усещаше привличане.
- А ако Господаря поиска да му занеса книгата?