- Можеш да му кажеш, че те преследваме. Че имаш нужда той да дойде да те вземе. Или пък да настояваш да ти доведе Зак.
Еф посърна като си спомни колко рязко Господаря му беше отказал това.
- И така стигаме до един основен въпрос - каза той. - Как мога да активирам бомбата и да се махна?
- Не знам. Сега все още има твърде много променливи величини. Ще трябва много късмет. И смелост. Не бих те винила, ако имаш задни мисли.
Наблюдаваше го. Търсеше някакво пропукване в държанието му... или възможност да разкрие, че и тя е замесена.
- Задни мисли ли? - каза той в опит да измъкне още нещо. - За това дали мога да свърша всичко докрай?
Забеляза угриженост, когато тя поклати глава. Нямаше и намек за двуличие. И беше щастлив. Облекчен. Нещата между тях се бяха променили толкова много, но в сърцето си Нора оставаше борец, както винаги. Това помогна на Еф да повярва, че и той си е останал същият.
- Какво е това? - попита Нора.
- Кое?
- Стори ми се, че почти се усмихваш.
Еф поклати глава.
- Просто осъзнах, че в крайна сметка Зак ще бъде свободен. Каквото и да струва това, ще го направя.
- Според мен това е удивително, Еф. Наистина.
- Не смяташ ли, че Господаря ще прозре всичко? Дали ще повярва, че съм способен да постъпя така? Да ви предам?
- Ще повярва. Това приляга на неговия начин на мислене. Съгласен ли си?
Еф кимна и беше доволен, че тя не го гледа. Щом тя не беше предателка, кой тогава? Не беше Фет, със сигурност. Можеше ли да е Гюс? И заплахите му към Еф да са само блъф? Хоакин беше другият възможен заподозрян. От подобно изкривено мислене Еф просто полудяваше.
- ... никога не можеш да пропаднеш, никога не можеш да пропаднеш.
Еф чу нещо навън, в главната зала на етажа. Шумоленето, което някога обикновено се свързваше с гризачите, сега означаваше само едно.
Нора също беше чула. Двамата угасиха фенерчетата.
- Стой тук - каза Еф. Нора разбираше, че за да успее хитрината му, той трябва да излезе сам. - И внимавай.
- Винаги - отвърна Нора и извади сребърния меч.
Еф се прокрадна през вратата, като внимаваше да не я удари с дръжката на меча, стърчаща от раницата му. Намести монокуляра за нощно виждане и изчака образът да се стабилизира.
Всичко беше спокойно. Всички манекени имаха нормални ръце, никакви вампирски пръсти. Еф тръгна надясно, като се придържаше близо до стената, и забеляза, че една закачалка на кръгла стойка близо до ескалатора за слизане лекичко се поклаща.
Измъкна меча и бързо излезе на най-горното дървено стъпало на ескалатора. Ескалаторът беше разположен в тясно пространство със стени. Еф слезе възможно най-бързо и тихо и продължи към долния етаж. Нещо му подсказваше да продължи да слиза. Така и направи.
На последното стъпало спря, понеже подуши нещо. Оттук неотдавна беше минал вампир. Странно беше един вампир да излиза сам, при това без да има работа. Или пък патрулирането в този магазин беше негово задължение. Еф слезе от ескалатора и огледа етажа, зелен от уреда за нощно виждане. Нищо не помръдваше. Тъкмо щеше да тръгне към една просторна зала, когато от другата страна долетя слабо щракване.
Пак нищо не видя. Приклекна ниско и тръгна покрай закачалките за дрехи по посока на шума. Над портала имаше обозначения за тоалетните, администрацията и асансьора. Еф се прокрадна първо към офисите, като провери зад всяка отключена врата. Заключените можеше да провери по-късно, след като прочисти останалата част от етажа. Отиде при тоалетните и открехна вратата на дамската само на няколко пръста, за да провери дали издава звук. Почти никакъв. Влезе и провери кабинките една по една с меч в ръка.
Върна се във фоайето, спря, ослуша се. Имаше чувството, че е изгубил едва доловимата следа. Отвори вратата на мъжката тоалетна и се промъкна. Подмина писоарите и побутна вратите на кабинките с върха на меча. После разочарован се обърна да излезе.
Сред вихрушка от хартии и боклуци вампирът изскочи от отворения кош за смет в ъгъла до вратата и се приземи на една от мивките от другата страна на помещението. Еф първо се олюля и леко отстъпи, изруга и почна да размахва меча, за да предотврати възможни нападения. Бързо зае позиция и тръгна с острието напред, понеже не искаше да се озове натикан в някоя от тесните кабинки. Замахна с меча към съскащия вампир и го заобиколи; приближи до коша, откъдето той изскочи, и под краката му хартията зашумоля.
Съществото клечеше на мивката, стиснало гладкия ръб, коленете му бяха вдигнати от двете страни на главата. Гледаше Еф. Той най-сетне успя да го види ясно през монокуляра. Момче. Десетина-дванадесетгодишно афроамериканче, чиито очи изглеждаха като чисто стъкло.