Сляпо момче. Едно от пипалцата.
Горната му устна беше така извита в някакво подобие на преценяваща усмивка. Стискаше ръба на мивката с пръстите на ръцете и краката, като че се канеше да скочи. Еф насочи върха на меча си към средата на тялото му.
- Изпратен си да ме намериш ли?
- Да.
Еф малко сведе острието от изненада. Не от отговора, а от гласа.
Гласът на Кели. И думите на Господаря.
Питаше се дали Кели не е по някакъв начин отговорна за пипалцата. Дали не е тяхна пастирка, тъй да се каже. Или диспечер. И ако беше така, ако наистина тези слепи вампирски деца телепати бяха поставени под нейното неофициално ръководство, колко удобно и тъжно-иронично беше това. Кели Гудуедър си оставаше майка-закрилница дори и в смъртта.
- Защо се оказа толкова лесно този път?
- Ти искаше да бъдеш намерен.
Пипалцето скочи, но не към Еф. Метна се от плота към стената и после тупна на пода на четири крака.
Еф проследи движението му с меча. Съществото клекна на пода и го загледа.
- Ще ме заколиш ли, Ефраим?
Предизвикателният глас на Кели. Дали не беше нейна идеята да прати момче на годините на Зак?
- Защо ме измъчваш така?
- Бих могъл да пратя сто жадни вампира, които след секунди да те обкръжат. Кажи ми, защо да не го направя.
- Защото книгата не е тук. И нещо по-важно - ако нарушиш сделката, ще си прережа гърлото, преди да допусна да получиш достъп до моя ум.
- Блъфираш.
Еф замахна към момчето. То се потътри назад, удари вратата на една кабинка и спря там.
- Как ти харесва? Заплахите ти не ме изпълват с вяра, че ще спазиш своята част от уговорката.
- Моли се да го сторя.
- Интересен избор на думи: „моли се“ - Еф застана на прага на кабинката; ъгълът на помещението вонеше. - Озриил. Да, четох книгата, която така отчаяно желаеш. И разговарях с господин Куинлан, Родения.
- Тогава би трябвало да знаеш, че всъщност аз не съм Озриил.
- Не си. Ти си червеите, които са изпълзели от кръвта на ангела-убиец. След като Бог наредил да го разчленят като пиле.
- Двамата с теб сме бунтари по природа. Мога да си представя, че и синът ти е такъв.
Еф подмина тези думи, твърдо решен повече да не търпи обидите на Господаря.
- Синът ми няма нищо общо с тебе.
- Не бъди толкова сигурен. Къде е книгата?
- Беше скрита в хранилищата под обществената билиотека през цялото време, в случай че се чудиш. Сега се предполага, че печеля малко време за моите хора.
- Предполагам, не Родения я изучава ненаситно.
- Правилно. Това не те ли тревожи?
- Ще бъдат нужни години за нейното дешифриране от очите на недостойните.
- Хубаво. Значи не бързаш. Мога да се поотдръпна, да почакам от тебе по-добро предложение.
- А аз мога да разкъсам сина ти на парчета.
Еф имаше желанието да прекара меча през гърлото на немърт- вото дете. Да остави Господаря да чака още. Но в същото време не искаше да го притиска прекалено. Не и когато беше заложен животът на Зак.
- Сега ти блъфираш. Тревожиш се, а се преструваш, че не е така. Искаш тази книга, много я искаш. Защо така скоро?
Създанието не отговори.
- Няма друг предател. Ти само лъжеш.
Вампирчето продължаваше да клечи, опряло гръб в стената.
- Добре. Играй така.
- Баща ми е мъртъв.
Сърцето на Еф прескочи, замря в гърдите му за дълго. Така се потресе, чувайки гласа на Зак - ясно, сякаш беше тук, до него.
Трепереше. Откри, че му е трудно да възпре надигащия се в гърлото му гневен рев.
- Ти, проклет...
Господаря се върна към гласа на Кели.
- Ти ще донесеш книгата възможно най-скоро.
Еф първо се уплаши, че Зак е превърнат. Но не беше; Господаря просто подхвърляше неговия глас, натрапваше го чрез пипал- цето.
- Бог да те убие.
- Бог опита. И къде е Той сега?
- Не е тук - отговори Еф и понаведе меча си. - Не е тук.
- Не. Не е в тоалетната на изоставения магазин „Мейсис”. Защо не освободиш нещастното дете, Ефраим? Погледни в слепите му очи. Няма ли да си доволен, когато го посечеш?
Еф наистина погледна. Очите бяха стъклени и немигащи. Еф видя вампира... но видя също и някогашното момче.
- Имам хиляди синове. Всички са ми напълно предани.
- Имаш само един истински потомък. Родения. А той иска единствено да те унищожи.
Пипалцето застана на колене, вирна брадичка и разкри шията си. Ръцете му висяха отпуснато.