- Убий го, Ефраим, и приключвай с това.
Слепите очи на вампирчето бяха втренчени в нищото; сякаш чакаше заповеди от своя повелител. Господаря искаше Еф да убие създанието. Защо?
Еф насочи върха на меча си към шията на момчето.
- Ето. Щом толкова искаш да го освободя, притисни го към острието.
- Нямаш ли желание да го посечеш?
- Имам желание. Но нямам достатъчно основания.
Когато момчето не помръдна, Еф отстъпи назад и отдръпна меча си. Нещо тук не беше наред.
- Ти не можеш да убиеш момчето. Криеш се зад слабостта, като я назоваваш сила.
- Слабост е да се поддадеш на изкушението. Сила е да му устоиш.
Погледна съществото, а гласът на Кели още звучеше в ума му. То нямаше връзка с Еф, не и без Кели. А нейният глас се изпращаше от Господаря, за да го разсее и отслаби, но вампирът Кели можеше да е навсякъде в този момент. Навсякъде.
Еф излезе заднешком и побегна. Втурна се нагоре по ескалатора към мястото, където беше оставил Нора.
Кели се придържаше близо до стената и пристъпваше с босите си нозе край закачалките с дрехи. Дъхът на онази жена се долавяше в помещението зад витрината с обувките... но пулсът на кръвта й беше силен от другата страна на залата. Кели приближи вратата на пробната. Нора Мартинес чакаше вътре със сребърен меч в ръка.
- Здрасти, кучко - рече Нора вместо поздрав.
Кели кипна. Умът й затърси пипалцата и ги призова да дойдат. Не разполагаше с удобен ъгъл за нападение. Сребърното оръжие й се виждаше бляскаво и горещо, а гологлавата жена тръгна срещу нея.
- Наистина си се позапуснала - каза Нора, заобикаляйки един щанд. - Козметиката, между другото. Може би ти трябва и едно поло, за да прикриеш тази грозна гуша.
Момичето вампирче се зададе с подскоци откъм стълбите и застана близо до Кели.
- Майка и дъщеря на пазар. Колко мило. Имам сребърни бижута и много бих се радвала вие двечките да ги пробвате.
Нора се престори, че напада. Кели и пипалцето просто я зяпаха.
- Някога се страхувах. В тунела на метрото се страхувах от теб. Сега не ме е страх.
Нора откачи от шията си ултравиолетовата лампа и включи черната светлина. "Ултравиолетовите лъчи отблъснаха вампирите; пипалцето изръмжа и отстъпи на четири крака. Кели остана на мястото си и само се обърна, когато Нора започна да се отдалечава от тях, пристъпвайки заднешком към стълбите. Използваше огледалата в помещението, за да проверява има ли някой зад гърба й. Така успя да види мъглявата фигура, която се стрелна откъм парапета.
Нора се завъртя и заби острието на меча в устата на момчето вампир. Прогарящото сребро го освободи на мига. Нора измъкна острието и веднага се обърна в очакване на нападение.
Кели и момичето пипалце си бяха отишли. Изчезнали, като че никога не бяха идвали тук.
- Нора!
Еф я викаше от долния етаж.
- Слизам! - провикна се тя в отговор и се спусна по дървените стъпала.
Еф я посрещна притеснен. Опасявал се бе от най-лошото. Видя лигавата бяла кръв по меча й.
- Добре ли си? - попита той.
Тя кимна и грабна някакво шалче от рафта да забърше меча си.
- Горе срещнах Кели. Праща много здраве.
Еф зяпаше меча.
- Успя ли да... ?
- За съжаление, не. Само едно от осиновените й малки чудовища.
- Да се махаме оттук.
Нора почти очакваше отвън да ги посрещне глутница вампири. Но нямаше. Обикновени хора отиваха на работа или вкъщи, привели рамене заради дъжда.
- Как мина? - поинтересува се Нора.
- Той е гад. Истински мръсник.
- Мислиш ли, че се хвана?
Еф не посмя да я погледне в очите, когато каза:
- Да. Хвана се.
Той се оглеждаше за вампири, проверяваше страничните улички.
- Къде отиваме? - попита Нора.
- Продължаваме да се движим.
Прекосиха Тридесет и шеста улица и Еф спря и се мушна под тентата на един затворен магазин. Вдигна очи и заоглежда през дъжда отсрещните покриви.
Високо от другата страна на улицата едно от пипалцата скачаше от покрив на покрив. Проследяваше ги.
- Преследват ни. Хайде - каза Еф и двамата продължиха да крачат в опит да се слеят с минувачите. - Трябва да почакаме навън, докато се развидели.
Университетът „Колумбия"
Еф и Нора се върнаха в празния университетски кампус малко след като небето просветна и след като се увериха, че не ги следят. Еф предположи, че господин Куинлан се намира някъде из подземията и работи с книгата. Упъти се нататък и точно тогава Гюс ги пресрещна - по-точно, пресрещна Нора, докато Еф още беше с нея.