- Взехте ли лекарството? - попита Гюс.
Нора му посочи торбата с плячката.
- Хоакин.
Нора се сепна при мисълта, че може да са били нападнати от вампири, и попита:
- Какво му е?
- Трябва да го видиш. Зле е.
Двамата последваха Гюс в една учебна зала, където Хоакин лежеше с навит крачол на някакво бюро. На коляното му имаше две подутини и цялото беше видимо отекло. Гангастерът изпитваше силни болки. Гюс се изправи от другата страна на бюрото и зачака отговори.
- Откога си така? - попита Нора.
С болезнена гримаса на потното лице Хоакин отвърна:
- Не знам. От някое време.
- Ще пипна тук.
Хоакин се стегна. Нора заопипва подутините. Видя малка ра- ничка под капачката на коляното, не по дълга от инч, извита, с пожълтели корички по краищата.
- Кога се поряза тук?
- Не знам. Май се праснах някъде, докато бяхме в лагера. Много по-късно го забелязах.
- Излизаш сам от време на време - намеси се Еф. - Да си нападал болници или нещо подобно?
- Ух... Май да. „Свети Лука“ със сигурност.
Еф погледна Нора. Мълчанието им скриваше сериозността на инфекцията.
- Пеницилин? - попита Нора.
- Може. Хайде да го обмислим - отговори Еф, а на Хоакин рече:
- Ти си лежи. Ей сега се връщаме.
- Чакай, докторе. Това не звучи добре.
- Очевидно това е някаква инфекция. В болница би било дреболия да се излекува. Проблемът е, че вече няма болници. Болните хора просто ги убиват. Затова трябва да обсъдим как да третираме възпалението.
Хоакин кимна, без да е убеден, и пак полегна на бюрото. Без да каже и дума, Гюс последва Еф и Нора във фоайето. Като се обръщаше най-вече към Нора, каза:
- Не ме мотайте.
Нора поклати глава и обясни:
- Бактерия. Мултирезистентна. Той може и да се е порязал в лагера, но това е нещо, което е пипнал в някое медицинско заведение. Гадинката може да живее дълго време върху инструменти и всякакви повърхности. Лоша е.
- Добре. От какво имате нужда? - попита Гюс.
- От нещо, което вече не можем да намерим. Тъкмо това търсехме сега навън - ванкомицин[19].
Ванкомицинът се харчеше много в последните дни преди Падението. Объркани медицински специалисти, професионалисти, които би трябвало да имат повече ум в главите и да не подхранват паниката, излизаха по телевизията и предлагаха ванкомицина като „последна възможност“ в лечението на все още неидентифицираната зараза, която се разпространяваше из страната с невероятна скорост.
- А даже и да успеем да намерим - продължи Нора, - ще е необходим много жесток курс на лечение с антибиотика и с други лекарства, за да отървем Хоакин от тази инфекция. Не е като ужилване от вампир, но е почти същото като време, което му остава да живее.
Еф допълни:
- Дори и да успеем интравенозно да му влеем някакви течности, няма да му помогнем, а само ще поотложим неизбежното.
Гюс го изгледа, като че се канеше да го нападне.
- Трябва да има някакъв друг начин. Вие, хора, сте доктори...
- Сега в медицинско отношение сме почти като в Средновековието - отвърна Нора. - Не се произвеждат лекарства и всички болести, за които вярвахме, че са победени, се завърнаха и ни погубват без време. Може да се поразровим, да намерим нещо, което да го пооблекчи...
Тя погледна Еф. Гюс също. Еф вече не го беше грижа; свали раницата си, отвори ципа на кесийката - където беше спастрил викодина - и измъкна пакетче, натъпкано с таблетки. Десетки таблетки, хапове във всякакви цветове, форми и размери. Подбра два лорцета с малък грамаж, няколко перкодана и четири двуми- лиграмови дилаудида.
- Започни с лорцета и остави дилаудида накрая - рече той. Подаде кесийката на Нора с думите - Вземи ги всичките. Приключих с това.
Гюс погледна хапчетата.
- Няма ли да го излекуват?
- Не. Просто ще овладеят болката - отвърна Нора.
- Ами какво ще кажете за, нали знаете, ампутация? Да му отрежем крака? Мога лично да го направя.
- Не е само коляното, Гюс - каза Нора и го докосна по ръката.
- Съжалявам. Сега нещата стоят така, че не можем да направим много.
Гюс замаяно гледаше лекарствата в шепата си, като че държеше парченца от самия Хоакин.
Влезе Фет; раменете му бяха мокри от дъжда. Позабави крачка, изумен от странната гледка - Еф, Гюс и Нора стояха заедно и бяха развълнувани от нещо.
- Той е тук - съобщи Фет. - Крийм се върна. В гаража е.
Гюс сви ръката с хапчетата в юмрук.
- Вие отивайте. Оправете се с онова лайно. Ще дойда после.
Върна се при Хоакин, погали потното му чело и му помогна да преглътне лекарствата. Гюс знаеше, че се сбогува с последния човек на света, за когото го беше грижа. Последния човек, когото истински обичаше. Брат му, майка му, най-близките му приятели всички си отидоха. Той вече нямаше нищо.
19
Ванкомицинът е антибиотик, който се прилага за лечение на сериозни стафилококови инфекции, резистентни на пеницилина (Бел. прев.).