Фет погледна Нора и попита:
- Всичко наред ли е? Много се забавихте.
- Следяха ни - отговори Нора.
Еф видя как се прегърнаха. Трябваше да се престори, че това няма значение за него.
- Напредна ли господин Куинлан с книгата? - попита той, щом двамата се разделиха.
- Не. Не изглежда добре.
Тръгнаха през приличния на амфитеатър Лоу плаза, покрай едноименната библиотека и нататък към края на кампуса, където се намираше сградата на поддръжката. Жълтият Хамър на Крийм беше в гаража. Окиченият с украшения главатар на Сапфирите от Джърси беше положил ръчището си върху количка, пълна с полуавтоматичните оръжия, обещани му от Гюс. Ухили се широко като чешърски котарак и сребърните зъби блеснаха в грамадната му уста.
- Мога да направя доста пакости с тия пльокала - каза той и насочи един от пистолетите през отворената врата на гаража. Погледна Фет, Еф и Нора и попита - А де го мексиканчето?
- Ще дойде - отвърна Фет.
Професията на Крийм го задължаваше да е подозрителен и той доста поразсъждава, преди да прецени, че няма нищо нередно.
- Разрешено ли ви е да говорите от негово име? Аз направих на бобоядеца честна оферта.
- Всички сме наясно - рече Фет.
- И?
- Колкото и да струва - отговори Фет. - Първо да видим детонатора.
- А, да, естествено, разбира се. Можем да го уредим.
- Какво има да уреждаме? - обади се Нора, загледата в грозна- та жълта кола. - Мислех, че си го донесъл.
- Как така? Мамицата му, аз даже не знам как изглежда това нещо. Да не съм МакГайвър? Показвам ви къде да идете. Военен арсенал. Ако там няма, не знам място, където може да има.
Нора и Фет се спогледаха. Ясно беше, че тя не вярва на този Крийм.
- И какво сега? Предлагаш да ни откараш до магазина? Това ли е големият ти принос?
Крийм й се усмихна в отговор.
- Разузнаване и достъп. Това слагам аз на масата.
- Щом още детонаторът не е у тебе... защо тогава си тук?
Крийм размаха незареденото оръжие.
- Дойдох да си взема оръжията и да получа отговор от мексиканчето. И за малко муниции да заредя тия бебчета.
Отвори вратата откъм мястото на шофьора и взе нещо между двете седалки: карта на Джърси и начертана на ръка по-малка карта, прикачена към нея.
Нора показа картите на Фет и Еф.
- И ни даваш това срещу остров Манхатън. Даже индианците са сключили по-изгодна сделка.
Крийм се развесели.
- Това е карта на арсенала Пикатини. Виж тука, това е в северната част на Ню Джърси, значи се пада само на тридесет-четиридесет мили западно оттук. Грамаден военен резерв. Сега го контролират кръвопийците. Обаче аз си имам начин да вляза. Крада от мунициите месеци наред. Почти им ги привърших, та затова ми трябват тези тука - потупа оръжията и взе да ги товари в Хамъра. - През Гражданската война там складирали барут. Преди идването на вампирите, разработваха и произвеждаха оръжия.
Фет вдигна поглед от картата.
- Имат ли детонатори?
- Ако те нямат, значи никой няма. Виждал съм фитили и таймери. Трябва да знаете какъв тип ви е нужен. Тука ли е бомбичката? Не че знам какво търся.
Фет не отговори направо.
- Приблизително три на пет стъпки. Преносима, но не е колкото куфарче. Тежка. Като малък кег или кош за боклук.
- Ще намерите нещо, дето работи. Или няма да намерите. Не давам гаранции, освен за това, че мога да ви заведа там. После отнасяте вашата играчка някъде далече и проверявате става ли. Не предлагам никакво връщане на пари. Пичовете са си ваш проблем, не мой.
- Тоест, предлагаш ни едно нищо - каза Нора.
- Искаш да обикаляш по магазините още няколко години? Моля, заповядай.
- Радвам се, че намираш това за забавно - отвърна Нора.
- Всичко ми е забавно, госпожице. Целият шибан свят е една фабрика за смях. Смея се по цял ден и по цяла нощ. Какво искаш да правя, да седна да цивря ли? Тая история с вампирите е колосална шега и според мене или я разбираш, или не я.
- А ти я разбираш?
- Нека да ти го обясня така, плешива красавице. Целта ми е да се смея последен. Така че вие, ренегати и бунтовници, гръмнете шибаната си бомба по-далечко от моя остров тука. Издънете да речем Кънектикът или нещо друго някъде на майната си. Но стойте далече от моята територия. Част от сделката.
Сега беше ред на Фет да се усмихне.
- Какво се надяваш да направиш с града, когато го притежаваш?
- Изобщо не знам. Кой може да мисли толкова напред? Досега не съм бил собственик. Мястото е горе-долу, ама второ като него няма. Може да го направя на казино. Или ледена пързалка. За вас това няма значение.