Университетът „Колумбия"
Еф пропусна обещаната от Гюс храна н седна в една от празните аудитории, недалеч от Хоакин, за да съчини писмото си до Зак. Сега той ненавиждаше Господаря по-силно от когато и да било през това дълго и мъчително изпитание.
Погледна какво е написал. Помъчи се да го прочете като Зак. Никога досега не беше обмислял това от гледната точка на Закари. Какво би си помислил синът му?
Татко ме обича - да.
Татко предаде своите приятели и своя род - да.
Като прочете писмото, Еф си даде сметка колко вина ще носи Зак. Ще носи бремето на погубения свят на плещите си. Защото баща му избра робство за всички и свобода за един.
Наистина ли тази постъпка беше породена от любов? Или имаше и друго?
Това беше измама. Лесен изход. Зак щеше да живее като роб - ако Господаря изпълнеше своята част от сделката - а планетата щеше да се превърне във вампирско гнездо за вечни времена.
Еф сякаш се пробуди, сякаш излезе от трескаво бълнуване. Как изобщо беше обмислял подобна сделка? Като че допускайки гласа на Господаря в ума си, той допусна и някаква поквара или лудост. Като че зловредното присъствие на Господаря се бе загнездило там и бе започнало да метастазира. Тази мисъл накара Еф да се бои за Зак повече от всякога - боеше се, че Зак е жив редом с това чудовище.
Чу някой да приближава през фоайето и бързо затвори дневника и го плъзна под раницата си. В същия миг вратата се отвори.
Беше Крийм; туловището му почти изпълваше рамката на вратата. Еф очакваше господин Куинлан и появата на Крийм го обърка. В същото време той изпита и облекчение - знаеше, че господин Куинлан ще прозре през напрежението му.
- Здрасти, докторе. Тебе търсех. Усамотил си се, а?
- Подреждам си мислите.
- Всъщност търсех доктор Мартинес, обаче тя е заета.
- Не знам къде е.
- Някъде с оня едрия, унищожителя. - Крийм затвори вратата и протегна ръка. Ръкавът му беше навит до тлъстия лакът. На предмишницата беше залепен квадратен пластир. - Имам тука едно порязване и трябва да го погледнеш. Видях Хоакин, човека на мексиканчето. Направо си е заминал. Трябва раната ми да се провери.
- Аха, да. Трябва.
Еф опита да проясни ума си.
Изрови фенерче от раницата си; Крийм приближи и той хвана ръката му.
Под яркия лъч на фенерчето цветът на кожата изглеждаше добре.
- Махни лепенката.
Крийм улови лепенката с дебелите си отрупани със сребро пръсти и дръпна. Отскубна къдрави черни косми, но не трепна.
Еф освети оголеното място. Нито порязване, нито ожулване.
- Не виждам нищо.
- Щото няма нищо за гледане.
Дръпна ръчището си и зачака Еф да съобрази какво става.
- Господаря каза да се свържа с теб лично - обясни Крийм.
Еф едва не отскочи назад. Фенерчето падна от ръката му и се търкулна на земята да ботуша му. Той го вдигна и го повъртя из пръстите си, за да го угаси.
Сребърната усмивка на гангстера просветна.
- Ти? - удиви се Еф.
- Ами ти? Не виждах смисъл. - Крийм хвърли поглед към затворената врата и продължи - Слушай, мой човек. Трябва да си в час, чаткаш ли? Повечко приказвай, играй си ролята. Не се стараеш.
Еф едва го слушаше.
- Откога... ?
- Господаря дойде при мене неотдавна. Копелето изтреби хората ми. Но такова нещо аз мога да уважа. Това сега е негова територия, знаеш ли? - Потрака с пръстените и додаде - Обаче ме пощади. Имаше други планове. Направи ми предложение - същото като онова, което аз предлагам на вас.
- Да ни предадеш... и да получиш Манхатън?
- Е, отчасти. Малко черен пазар, малко секс, малко хазарт. Каза, че това ще разсейва хората и ще бъдат послушни.
- Значи... това за детонатора е лъжа?
- Аа, не. Истина си е. Просто от мене се очакваше да се внедря сред вас, хора. Иначе Гюс дойде да търси детонатор.
- Нещо за книгата?
- Сребърната книга, за която все си шушукате ли? Господаря не каза. Това ли ще му дадеш?
Еф трябваше да продължи играта. Кимна.
- Ей, ти си последният, за когото бих се сетил. Ама на другите скоро ще им се прииска те първи да са сключили сделка.
Крийм пак се ухили. На Еф му прилошаваше от тази метална усмивка.
- Наистина ли мислиш, че ще спази уговорката с теб? - попита той.
Крийм се начумери.
- Че защо не? А ти не очакваш ли същото?
- Не знам.
- Мислиш, че ще ни прецака ли? - Крийм почна да се ядосва. - Защо? Какво ще спечелиш ти от сделката? И по-добре не ми казвай, че ще ти даде този град.
- Моето момче.
- И?
- Това е.
- Това е всичко? Твоето момче. Срещу шибаната свещена книга и твоите приятели.