- Синът ми е всичко, което искам.
Крийм отстъпи малко и се престори на впечатлен, но Еф виждаше, че го смята за глупак.
- Знаеш ли, като разбрах за тебе, почнах да умувам. Защо два плана? Какво си мисли Господаря? Ще изпълни ли и двете сделки?
- По-скоро нито една от двете.
Крийм не хареса това, което чу.
- Както и да е. И си викам - единият от нас е резервен вариант. Щото ако ти изпълниш твоята част пръв, аз за какво съм му? За мене е преебавката, за тебе цялата слава.
- Славата да предам приятелите си.
Крийм кимна. Еф трябваше да обърне повече внимание на реакцията му, обаче сега беше доста изнервен. Доста изтерзан. Виждаше себе си в лицето на този студенокръвен търгаш.
- Мисля, че Господаря се опита да ме прекара. Мисля, че да имам втората сделка е като да нямам нищо. Затова казах на другите къде се намира арсенала. Щото те никога няма да се доберат до него. Щото Крийм ще направи своя ход сега.
И тогава Еф забеляза колко се е доближил гангстерът до него. Погледна ръцете му - бяха празни, обаче свити в юмруци.
- Чакай - заговори той, разбрал какво ще направи Крийм. - Изслушай ме. Аз... аз няма да го направя. Беше лудост дори да си го помисля. Няма да предам тези хора. И ти няма да ги предадеш. Ти знаеш къде има детонатор. Взимаме го, закачваме го на бомбата на Фет и намираме Черното място на Господаря. Така всички получаваме каквото искаме. Аз си връщам момчето. Ти можеш да си вземеш имота. И заковаваме тази гад веднъж и завинаги.
Крийм закима, все едно обмисляше предложението.
- Забавно е. Абсолютно същите неща щях да кажа и аз, ако местата ни бяха сменени и ти се канеше да ме предадеш. Адиос, докторе.
Крийм сграбчи Еф за реверите и не му остави време да се защити. Облеченият в сребро юмрук връхлетя отстрани върху главата на Еф и той в началото не усети удара, а само забеляза, че стаята изведнъж се усука и столовете се разпиляха под тялото му. Черепът му хлопна на пода и стаята стана бяла и след това - много, много тъмна.
Видението
Както винаги, от огъня излязоха фигурите от светлина. От изумление Еф не помръдна, докато приближаваха към него. Единият го удари в слънчевия сплит. Еф се съпротивляваше, бореше се и това продължи цяла вечност. Втора фигура се включи в боя - обаче Ефраим Гудуедър не се предаде. Биеше се храбро, отчаяно, докато не съгледа отново лицето на Зак сред блясъка.
- Татко... - рече Зак и светлината пак избухна.
Ала този път Еф не се събуди. Досегашният образ отстъпи място на нов пейзаж. Мек ветрец полюшваше злачна зелена трева под топлото слънце.
Поле. Ферма.
Чисто, синьо небе. Перести облаци. Тучни дървета.
Еф вдигна длан да заслони очите си от слънцето и да вижда по-добре.
Проста къща. Малка, от червени тухли, с покрив от черни плочи. Къщата беше поне на петдесетина ярда от него, но той я стигна само с три крачки.
От комина се виеше дим и образуваше редица от съвършени, повтарящи се фигури. Ветрецът лъхна и заравни дима, та се показаха спретнати букви.
...ЛИИРЗОЛИИРЗОЛИИРЗОЛИИРЗО...
Димните букви се разсипаха, превърнаха се в пепел и се понесоха към тревата. Еф се преви на две и прокара пръсти по стръкчетата, а когато погледна, видя, че са нарязани и от тях тече червена кръв.
Четирикрил прозорец. Еф долепи лице до него и дъхна на стъклото да го почисти.
Една жена със светлоруса коса седеше пред старата кухненска маса. Пишеше в дебела книга с огромно блестящо сребристо перо, което топеше в мастилница, пълна с червена кръв.
Кели извърна леко глава. Не застана с лице към прозореца, но движението беше достатъчно Еф да разбере, че тя усеща присъствието му там. Стъклото пак се замъгли, ала когато Еф дъхна и го забърса, Кели си бе отишла.
Еф тръгна да обикаля къщата - търсеше друг прозорец или врата. Но тухлените стени бяха гладки и след една обиколка той дори не можа да намери стената с четирикрилия прозорец. Тухлите потъмняха, станаха черни, а щом Еф се отдалечи от къщата, тя се превърна в замък. От прашинките пепел тревата бе почерняла, стръкчетата бяха станали още по-остри и сега всяка стъпка режеше босите му нозе.
Пред слънцето премина крилата сянка, като на голяма хищна птица; зарея се и сетне отлетя далеч. Изгуби се в тъмнеещата трева.
От замъка излизаше фабричен комин, който бълваше черна пепел в небето и превръщаше ясния ден в злокобна нощ. Кели се появи на един от бастионите и Еф я повика.
- Тя не може да те чуе - рече му Фет.