А още по-чудно беше, че Еф четеше и разбираше латинския текст. Виждаше изящните водни знаци, които разкриваха още един текст отдолу.
Разбираше и него. В този миг Еф разбираше всичко.
- Ashudagu-wah.
Сякаш призован от произнасянето на думата, Господаря пристъпи през самотната врата. Отметна качулката от лицето си и дрехите му се свлякоха; слънчевата светлина обгори кожата му и тя се напука и почерня. Под плътта на лицето му се гърчеха червеи.
Господаря искаше книгата. Еф се изправи. Перото в ръката му отново стана сребърен меч. Но вместо да нападне, той смени зах- вата и насочи острието право надолу, както пишеше в книгата.
И когато Господаря се хвърли към него, Еф заби сребърното острие в черната земя.
Първата ударна вълна пробяга по земята като кръг във вода. Последва избухване с божествена мощ, кълбо от ярка светлина, което унищожи Господаря и всичко около него. Остави само Еф, който втренчено гледаше ръцете си - ръцете, които бяха направили това. Млади ръце, не неговите.
Докосна лицето си. Той вече не беше Еф.
Той беше Зак.
Пробуждане с огън
Университетът „Колумбия"
Събудете се, Гуауедър.
Гласът на Родения върна Еф в съзнание. Той отвори очи. Лежеше на пода, а Родения стоеше над него.
- Какво се случи?
Връщането от видението в реалността беше шок. Преминаване от пресищане към глад на сетивата. Докато сънуваше, Еф имаше чувството, че се намира в някоя от илюстрациите в Occido Lumen. Всичко изглеждаше повече от истинско.
Еф приседна и едва сега усети болката в главата. Лицето също го болеше отстрани. А над него физиономията на господин Куин- лан, както винаги, бе съвършено бледа.
Еф примигна няколко пъти в опит да се отърси от остатъчния хипнотичен ефект на видението.
- Видях го.
- Какво видяхте?
Но тогава Еф чу боботене, което се усилваше и минаваше някъде над тях, разтърсвайки сградата. Хеликоптер.
- Нападат ни.
Господин Куинлан помогна на Еф да се изправи.
- Крийм е - рече той, държейки се за главата. - Казал е на Господаря къде се намираме. Господаря знае, че Occido Lumen е у нас.
Господин Куинлан застана с лице към вратата. Не помръдваше; сякаш слушаше нещо.
- Взели са Хоакин.
Еф чу стъпки, меки и далечни. Боси нозе. Вампири.
Господин Куинлан грабна ръката на Еф и го вдигна на крака. Еф се взря в червените му очи и си припомни края на съня, ала бързо го отпъди от ума си и се съсредоточи върху непосредствената опасност.
- Дайте ми втория си меч.
Еф го даде, прибра си дневника, метна раницата на гръб и последва господин Куинлан в коридора. Свърнаха вдясно и намериха стълбище за мазето. Спуснаха се в подземните проходи. Там вече имаше вампири. Сякаш носени от течението, долитаха звуци. Човешки викове и свистене на мечове.
Еф измъкна оръжието си и светна фенерчето. Стараеше се да не изостава от бързия господин Куинлан. Той в миг се понесе напред и когато Еф го последва зад ъгъла, видя в светлината на фенерчето два обезглавени вампира.
- Зад Вас.
Друг вампир излезе от някакво странично помещение, Еф се извъртя и прониза гърдите му. Среброто отслаби създанието и Еф бързо му преряза гърлото.
Господин Куинлан напредваше, влизаше в схватки, съсичаше вампирите, преди да успеят да отговорят на нападенията му. Така двамата продължиха из подземните коридори под някогашната лудница. Натъкнаха се на един от знаците на Гюс, нанесени с флуоресцентна боя, качиха се по белязаното стълбище, минаха по коридора, оттам - по друго стълбище, към подземието на друга сграда.
Излязоха от сградата на математическия факултет, приблизително в центъра на кампуса, зад библиотеката. Присъствието им незабавно привлече вниманието на нахлуващите вампири. Те се спуснаха от всички посоки към тях, независимо от сребърните остриета, на които се натъкваха. Господин Куинлан действаше със светкавична бързина, при това беше неуязвим за червеите в киселата бяла вампирска кръв, и посичаше три пъти повече стригои от Еф.
Откъм реката долетя армейски хеликоптер и закръжи над университетските сгради. Еф зърна установката на картечница, ала в първия миг умът му отказа да възприеме видяното. После забеляза голата вампирска глава зад дългото дуло, чу изстрелите - осъзна какво става, чак когато куршумите удариха каменната алея под краката му. Двамата с господин Куинлан бяха под обстрел. Побягнаха и се скриха под стряхата на най-близката сграда, докато хеликоптерът зави, за да ги удари от другата страна.