Притичаха във входа и за миг се скриха от погледа на стрелеца, но не влязоха вътре, където твърде лесно биха се озовали в капан. Еф изрови уреда за нощно виждане и го подържа пред окото си за кратко, колкото да види как десетки яркозелени вампири се изсипват в амфитеатъра. Сякаш немъртви гладиатори излизаха в битка.
И тогава господин Куинлан застина до Еф; стоеше по-непод- вижно от обичайното. Гледаше право напред, като че вижда нещо някъде другаде.
- Господаря е тук.
- Какво? - Еф се заозърта. - Трябва да е дошъл за книгата.
- Дошъл е за всичко.
- Къде е книгата?
- Фет знае.
- Нима ти не знаеш?
- Последно я видях в библиотеката. В ръцете на господин Фет, който работеше по фалшифицирането.
- Да вървим.
Господин Куинлан не чакаше втора покана. Огромната, покрита с купол, библиотека се намираше почти право пред тях. Родения изтича изпод стряхата и пътем уби един вампир. Еф бързаше подире му. Забеляза как хеликоптерът се връща и описва широка дъга отдясно. Прескочи стъпалата, после пак хукна нагоре. Картечницата сега беше на полуавтоматична стрелба и откъртените от нея късчета гранит шибаха Еф по пищялите.
Хеликоптерът намали скоростта и надвисна над откритото пространство, давайки повече стабилност на стрелеца. Еф се шмугна между две от дебелите колони, които поддържаха портика на библиотеката и така намери малко прикритие. По-нататък някакъв вампир беше нападнал господин Куинлан и за отплата Родения с голи ръце му откъсна главата. После задържа вратата за Еф, който изтича вътре.
Спря в средата на ротондата. Долови присъствието на Господаря някъде вътре в библиотеката. Нещо като дъх или вибрация. Това беше особеният начин, по който Господаря раздвижваше въздуха, караше го да се върти, предизвикваше странни течения в разни посоки.
Господин Куинлан притича край Еф и влезе в главната читалня.
- Фет! Нора! - извика Еф, когато чу шум като от падащи книги някъде навътре.
Никакъв отговор. Втурна се след господин Куинлан с изваден меч. Внимаваше за Господаря. Изгуби господин Куинлан и затова светна фенерчето.
Запуснатата повече от година библиотека тънеше в прах. В яркия конус светлина от фенерчето Еф видя увисналите във въздуха прашинки. Когато насочи лъча покрай един от книжните рафтове към открито пространство, забеляза завихряне на праха, като че нещо беше минало по-бързо от поглед. Това завихряне, това пререждане на частиците се движеше право към Еф с невероятна скорост.
Нещо го удари силно отзад и той падна. Вдигна поглед и съгледа господин Куинлан, който в същия миг замахна срещу въздуш- ната струя. Мечът му не срещна нищо, но той зае стойка, за да отбие наближаващата заплаха. Ударът беше страшен, въпреки че Куинлан пазеше равновесие.
Близо до Еф множество книжни лавици тежко се стовариха заедно със стоманената си арматура, занитена в покрития с килими под. Загубата на инерция разкри Господаря, слизащ от съборените етажерки. Еф зърна лицето на повелителя на мрака - само за миг, колкото да види бясно мърдащите под плътта му червеи - преди създанието да се изправи.
Класическа измама. Господин Куинлан се бе измъкнал, за да примами Господаря към беззащитния Еф и да го изненада, докато напада. Господаря - ненавикнал да го мамят - схвана това в същия миг, в който го разбра и Еф.
- КОПЕЛЕ.
Господаря бе ядосан. Стана и замахна към господин Куинлан; не можеше да му навреди заради меча, а се сниши и събори Родения в купчината книги.
После изчезна през ротондата като черно петно.
Господин Куинлан се изправи бързо и вдигна Еф със свобод- ната си ръка. И двамата затичаха след Господаря и се озъртаха за фет.
Еф дочу писък, определи, че идва от Нора, и се втурна в една странична стая. Откри я с фенерчето си. От другия край бяха нахлули още вампири - един от тях заплашваше Нора от върха на една библиотека, а други двама замеряха Фет с книги. Господин Куинлан се изстреля от някакъв стол, насочи се към вампира на върха на рафтовете, хвана врата му със свободната си ръка, преряза го с меча и падна заедно със съществото в следващата редица етажерки. Това позволи на Нора да се насочи към вампирите, които хвърляха книги. Еф можеше да усети Господаря, но не го откри с фенерчето си. Знаеше, че мародерите служат за отвличане на вниманието, но и че са истински опасни. Затича се по пътечка, успоредна на тази на Фет и Нора и се натъкна на още двама, нахлули откъм далечния край.