Еф замахна с меча си, но те не спряха. Тичаха към него и той тичаше право срещу тях. Уби ги лесно - твърде лесно. Предназначението им бе просто да го държат зает. Еф видя още един вампир да влиза, но преди да го нападне, рискува и погледна покрай библиотеката към Фет.
Той замахваше и мушкаше, докато пазеше лицето си от хвърлените към него книги.
Еф се обърна, отстъпи назад от вампира, който почти го бе връхлетял, и вкара острието на меча си в гърлото му. На вратата се появиха още два. Той беше готов да се справи с тях, ала в същия миг получи тежък удар в лявото ухо. Завъртя се и освети друго създание, което беше обкрачило етажерката и хвърляше книги по него. Тогава разбра, че трябва да се махне оттук.
Докато посичаше двойката пожертвани от повелителя си стригои, Еф съгледа господин Куинлан, който се стрелна през далечната страна на помещението. Събори от етажерката хвърлящия книги натрапник и го запрати надалеч. После спря. Обърна се по посока на Фет и Еф последва примера му.
Видя как широкото сребърно острие на меча на Фет се забива в един беснеещ вампир и тъкмо тогава Господаря скочи отгоре и се приземи зад него. Фет някак го усети и опита да се обърне и да го прониже. Но Господаря грабна раницата му и рязко я дръпна надолу. Тя се плъзна до лактите на Фет и обездвижи ръцете му.
Той можеше да я смъкне и да се освободи, но така тя щеше да остане у Господаря. Господин Куинлан скочи и се втурна натам. С твърдия дебел нокът на средния си пръст Господаря сряза презрамките на раницата и я взе въпреки съпротивата на Фет, който се бореше да си я върне, без да се щади. Господаря го грабна с една ръка и с лекота го захвърли право срещу господин Куинлан.
Сблъсъкът беше силен и шумен.
Еф видя Господаря с раницата с книгата в ръка. Сега срещу него се беше изправила Нора - стоеше в края на реда с изваден меч. Тя не можеше да види двата женски вампира, които се носеха към нея горе, върху етажерките. Но Господаря и Еф ги виждаха.
Еф изкрещя на Нора, но тя стоеше като вцепенена. Шепотът на Господаря. Еф продължи да вика и хукна към него с меча напред.
Господаря се обърна ловко - той очакваше нападението, но не и целта му. Еф посече не неговото тяло, а ремъка на раницата, точно под здраво стиснатата ръка на противника си. Искаше книгата. Раницата падна на пода. Еф беше набрал инерция и профуча край изплъзващия се Господар. Това беше достатъчно да извади Нора от вцепенението й. Тя забеляза готвещите се да я нападнат отгоре вампири. Жилата им бяха извадени, но сребърният меч на Нора ги възпираше.
Господаря изгледа Еф с гняв и погнуса. Еф беше загубил равновесие и беше уязвим, но сега вече господин Куинлан се изправяше на крака. Господаря изпревари Еф, грабна раницата и се понесе към задната врата.
Господин Куинлан стана, погледна за миг Еф и хукна след Господаря. Нямаше избор. Трябваше да си върнат книгата.
Гюс сечеше кръвопиеца, който го преследваше из мазето, удряше го отново и отново, докато онзи падна. После тичешком се качи в аудиторията, където бяха оставили Хоакин, и го завари да лежи върху бюрото с подложено под главата навито одеяло. Би трябвало да спи, дълбоко упоен от наркотиците. Ала очите му бяха широко отворени и втренчени в тавана.
Гюс разбра. Още беше твърде рано за видими признаци, но той знаеше, че господин Куинлан е прав. Съчетанието на бактериалната инфекция, опиатите и вампирското ужилване беше довело Хоакин до ступор.
Adios.
Гюс го уби с един бърз удар с меча. После остана вгледан в кървавата бъркотия, докато шумовете в сградата не го подтикнаха към действие.
Хеликоптерът се беше върнал. Чу стрелба. Искаше да излезе, обаче първо забърза надолу. Съсече двата злополучни вампира, които се озоваха на пътя му, и отиде в скривалището си. Свали батериите от зарядните устройства и ги натъпка в една торба заедно с лампите и уредите за нощно виждане.
Вече беше сам - истински сам. А скривалището му беше разкрито.
Гюс прикрепи една ултравиолетова лампа за свободната си ръка, взе меча с другата и тръгна да изтребва кръвопийците.
Еф се добра до някакво стълбище. Търсеше изход. Трябваше да излезе навън.
Намери една сервизна врата и излезе във влажната и студена нощ. Светна фенерчето, опита да се ориентира. Нямаше вампири, поне в момента. Хеликоптерът беше някъде от другата страна на библиотеката. Еф се насочи към сервизния гараж, където Гюс криеше по-големите си оръжия. Вампирите бяха многократно повече от хората и макар да се биеха без оръжие срещу мечовете, засега Господаря имаше преимущество. Значи Еф и другите се нуждаеха от допълнителна огнева мощ.