Докато притичваше от сграда на сграда и очакваше нападение от всички посоки, Еф усети нечие присъствие. Някой тичаше по покривите на сградите и го следеше. Зърна отчасти силуета на съществото, но това се оказа достатъчно. Еф знаеше със сигурност кой е това.
Като доближи гаража, видя, че вътре свети - лампа, което означаваше човек. Еф изтича до входа; беше достатъчно близо и видя, че вратата на гаража е отворена. Зърна сребърната решетка на някаква кола - жълтият Хамър на Крийм, очевидно вкаран на заден ход.
Еф смяташе, че Крийм си е тръгнал отдавна. Заобиколи ъгъла и видя неподражаемата бъчвообразна сянка на колумбиеца, който товареше инструменти и батерии в багажника на колата.
Еф се придвижи бързо, ала тихо, и опита да нападне незабелязано много по-едрия човек. Но Крийм бе силно нащрек, нещо го накара да се обърне и той видя Еф. Сграбчи китката му, спря ръката с меча в нея и го притисна към машината.
Крийм се доближи право до лицето на Еф - толкова близо, че другият можеше да усети миризмата на кучешки бисквитки в дъха му и да види полепналите по сребърните му зъби трошици.
- Да не би да мислеше, че ще се оставя да ме изиграе някакъв лигав смотаняк с библиотечна карта?
Крийм изтегли назад масивната си ръка и я сви в сребърен юмрук. Доближи я към лицето на Еф и в същия миг една мършава фигура дотича до него откъм предния край на колата, изви ръката му и го повлече към дъното на гаража.
Еф се отлепи от Хамъра и се закашля от усилието да диша. Крийм отбиваше нападателя си в сенките. Еф намери фенерчето и го включи.
Беше вампир - той ръмжеше и драскаше Крийм, способен да устои само заради сребърния блясък от пръстите му и заради дебелите сребърни вериги около врата му. Вампирът изсъска и се извъртя, като одраска с дългия си среден пръст бедрото на Крийм и го поряза. Болката бе такава, че свръхдебелият Крийм рухна под собствената си тежест.
Еф насочи лъча на фенерчето към лицето на вампира. Кели. Спасила го бе от Крийм, понеже го искаше за себе си. Светлината на фенерчето й припомни това и тя с ръмжене се нахвърли в светлината, остави ранения Крийм и се насочи към Еф.
Той търсеше меча по циментовия под на гаража, но не можа да го открие. Протегна се да извади резервния от раницата, но се сети, че господин Киунлан го беше взел.
Нямаше нищо. Отстъпи, понеже се надяваше да закачи падналия меч с пета, но не успя.
Кели доближи приведена, лицето й бе белязано от екстаза на предусещането; най-накрая щеше да притежава своя Близък.
А след това изражението изчезна, изместено от изненада и страх; тя погледна край Еф с присвити очи.
Господин Куинлан бе дошъл. Родения пристъпи до Еф с покрития с бяла кръв сребърен меч в ръката си.
Кели засъска; тялото й се напрегна и тя бе готова да скочи и побегне. Еф не знаеше какви думи или звуци вкарва в главата й Родения, но те я разсейваха и гневяха. Еф провери другата ръка на господин Куинлан и не видя чантата на Фет. Книгата я нямаше.
Еф, вече застанал до предната врата на Хамъра, видя вътре автоматичните оръжия, доставени на Крийм от Гюс. Докато Родения притискаше Кели, Еф влезе в колата, хвана първото оръжие и омота презрамката му около ръката си. Излезе и стреля с внезапно оживелия в ръката му автомат покрай господин Куинлан право в Кели.
Първият му залп я пропусна; тя се стрелна над покрива на колата, за да избегне огъня му. Еф бързо заобиколи задната част на колата и стреля, без да спре; Кели избяга от гаража, той стреляше след нея, а тя направо препусна покрай сградата, достигна покрива и изчезна.
Еф веднага се върна вътре; Крийм се беше изправил и опитваше да достигне колата си. Еф отиде право при него и насочи димящото дуло точно в масивния гръден кош на гангстера.
- Какво беше това, майната му? - изкрещя Крийм и погледна кръвта по разрязания си крачол. - Колко от тия кръвопийци се биеха около тебе?
Еф се обърна към господин Куинлан.
- Какво стана?
- Господаря. Тръгна си. Надалеч.
- C Lumen.
Фет и Нора дотичаха в гаража, присвити надве и останали без дъх.
- Наблюдавайте го - каза Еф на господин Куинлан и светкавично излезе, за да посече всеки преследвач. Не видя ни един.
Вътре Фет преглеждаше Нора за кръвни червеи. И двамата опитваха да си поемат дъх, изтощени от ужаса, от битката и от бягството.
- Трябва да се изнасяме оттук - произнесе Фет на пресекулки.
- Господаря притежава книгата - отвърна му Еф.