- Всички наред ли са? - попита Нора, като видя Крийм и господин Куинлан. - Къде е Гюс?
Еф продължи:
- Чухте ли ме? Господаря я е взел. Няма го. Свършени сме.
Нора погледна Фет и се усмихна. Той завъртя пръста си и тя се обърна, за да може украинецът да отвори раницата на гърба й. Измъкна оттам нещо, загънато в стар вестник, и го отвори.
Вътре беше Occido Lumen без сребърните си обкови.
- Господаря притежава Гутенберговата Библия, върху която поработих - продължи Фет и се усмихна повече на хитростта си, отколкото на успешния завършек.
Еф трябваше да я докосне, за да се убеди, че е истинска. Погледна към господин Куинлан, за да получи потвърждение.
Нора добави:
- Господаря ще бъде ядосан.
Фет възрази:
- Не. Книгата изглежда наистина добре. Смятам, че ще бъде възхитен...
Еф додаде:
- По дяволите. - После погледна към господин Куинлан. - Да се махаме. Веднага.
Господин Куинлан грубо хвана Крийм за дебелия врат.
- Какво става? - запита Нора при тази сцена.
- Еф й обясни.
- Крийм е довел Господаря тук.
Посочи едрия мъжага с оръжието си.
- Но си е сменил възгледите. Сега ще ни помогне. Ще ни заведе до оръжейната, за да вземем детонатор. Обаче най-напред ни трябва бомбата.
Фет опакова Occido Lumen и я върна в раницата на Нора.
- Мога да ви заведа.
Еф седна на мястото на шофьора и постави автомата на широкото табло.
- Давай.
- Чакай - скочи Фет до него. - Най-напред да вземем Гюс.
Останалите също влязоха и Еф запали колата. Фаровете на покрива светнаха и разкриха два вампира, които идваха право към тях.
- Дръжте се!
Той даде газ и потегли към изненаданите стригои. Създанията изчезнаха при досега със сребърната решетка. Еф сви надясно, излезе от пътя, мина през мръсна ливада, изведе колата две стъпала нагоре и премина на някаква пешеходна алея през кампуса. Фет хвана автомата, свали стъклото и се подаде навън до кръста. Разпръсваше всички насочили се към тях двойки и групички стригои.
Еф зави покрай една от по-големите университетски сгради и разпердушини някаква стара стойка за велосипеди. Видя задната страна на библиотеката и даде газ натам, като пътем избегна един пресъхнал фонтан и унищожи още два залутали се вампира. Излезе пред входа на библиотеката и видя надвисналия над кампуса хеликоптер.
Така се бе вторачил в него, че до последния момент не забеляза дългите и широки каменни стъпала, които се спускаха надолу.
- Дръжте се! - викна той на надвесения от прозореца Фет и на Нора, която местеше оръжията отзад.
Хамърът тръгна напред и надолу и заподскача по стълбите като жълта костенурка, пусната по дъска за пране под четиридесет и пет градусов наклон. Вътре в колата всички се друсаха страховито; Еф удряше главата си в покрива. С последното разтърсване те излязоха на равно и Еф зави наляво, към статуята на Мислителя пред сградата на философския факултет, където хеликоптерът висеше във въздуха.
- Ето го! - изрева Еф, след като видя Гюс и ултравиолетовата му лампа „Лума“ да се подават иззад статуята, където се бе укрил от огъня на хеликоптера. Хеликоптерът се извръщаше към автомобила, Фет вдигна оръжието си и опита да стреля с една ръка по него, както се държеше за покрива на Хамъра. Еф подкара към статуята и прегази още един вампир, докато спираше при Гюс.
Оръжието на Фет замлъкна. Изстрелите от хеликоптера го вкараха обратно в колата; огънят почти уцели жълтата машина. Гюс дойде на бегом, видя Еф на кормилото, пресегна се зад него и замоли Нора:
- Дай ми едно!
Тя го направи, Гюс допря автомата до рамото си и започна да стреля към хеликоптера - най-напред с единични изстрели, за да се прицели добре, а после с бързи откоси.
Ответният огън престана и Еф видя как хеликоптерът обърна бързо и тръгна да се изтегля. Твърде късно. Гюс беше уцелил стоунхартовския пилот, който падна напред, все още с лоста за управление в ръка.
Хеликоптерът се килна и падна странично, размазвайки един вампир долу.
- Да, мамицата му - продума Гюс, докато наблюдаваше падането на машината.
Хеликоптерът избухна в пламъци. Странно, от отломките изпълзя напълно погълнат от огъня вампир и тръгна към тях.
Гюс го повали с един откос в главата.
- Качвай се! - изкрещя Еф и заглуши кънтенето в ушите си.
Гюс надникна в колата, готов да откаже, понеже не искаше да му казват какво да прави. Искаше да остане и да затрие всеки кръвопиец, дръзнал да нахлуе на негова територия.
Но тогава видя, че Нора е опряла дулото на пистолета си във врата на Крийм. Гледката го заинтригува.