Куките бяха прикрепени към дървени дръжки от краката на махагоновата маса, получена като сватбен подарък от майката на Кели. Само ако знаеше... Тя никога не беше харесвала Еф - не беше достатъчно добър за нейната Кели - а сега би го харесвала дори по-малко.
Еф извърна глава и отърси малко влагата, за да погледне през черния дъжд към сградите от двете страни на бетонния виадукт високо над булевард Куийнс. Някои сгради оставаха съсипани, порутени от пожарите по време на превземането, или пък разграбени и отдавна изоставени. Части от града изглеждаха като разрушени по време на война - и така си беше.
Други се осветяваха от изкуствена светлина, градски зони, възстановени от хората под надзора на фондацията Стоунхарт по заповед на Господаря: светлината беше жизненоважна за работата в един свят, който беше тъмен по двадесет и два часа в календарен ден. Електропреносната мрежа по цялата планета беше прекъснала след първите електромагнитни импулси в резултат от многобройните ядрени детонации. Високият волтаж изгори кабелите и потопи по-голямата част от света в благоприятна за вампирите тъмнина. Хората много бързо осъзнаха ужасяващия и жесток факт, че една раса от същества с по-голяма сила е овладяла планетата и човекът е заменен на върха на хранителната верига от някакви същества, чиито биологични нужди изискваха изхранване с кръв. Паника и отчаяние пометоха континентите. Заразените армии замлъкнаха. По време на консолидацията след Нулевата нощ, докато новата отровна атмосфера продължаваше да ври и да се мъти горе, вампирите установиха нов ред.
Щом приближи Куийнсбъро плаза, влакът забави скорост. Еф отлепи крак от задната стъпенка и увисна от сляпата страна, за да остане незабелязан откъм перона. Тежкият непрестанен дъжд беше добър само за едно: прикриваше го от бдителните кървавочервени очи на вампирите.
Чу как вратите се плъзват и отварят, как хората се потътрят навън и навътре. Автоматичните съобщения за станциите изжужаха от говорителите. Вратите се затвориха и влакът потегли отново. Еф пак се улови за рамката на прозореца с разранените си пръсти и загледа как сумрачният перон чезне от очите му плъзга се покрай линията като света от миналото, свива се, избледнява, погълнат от мръсния дъжд и от нощта.
Влакът скоро се мушна под земята, далеч от проливния дъжд. След още две станции влезе в тунела Стейнуей под Ийст ривър. Тъкмо модерните удобства като това - удивителната възможност да се пътува под бързите води на реката - допринесоха за погубването на човешката раса. Вампирите, по природа неспособни сами да прекосят движеща се вода, можеха да заобиколят подобни препятствия чрез тунели, самолети и други средства за бърз превоз.
Влакът забави скорост и приближи станцията Гранд сентръл - и точно навреме. Еф попремести хватката от външната страна на вагона, борейки се с изтощението, здраво заловил своите са- моръчно изработени куки. Беше недохранен, сега беше толкова слаб, колкото като първокласник в гимназията. Привикнал бе с непрестанната мъчителна празнина под лъжичката; знаеше, че недостигът на витамини и протеини засяга не само костите и мускулите, но и ума му.
Преди влакът да спре напълно, Еф скочи върху чакъла между двете линии. Търкулна се на лявото си рамо и вещо се приземи. Размърда пръсти, прогони приличното на артрит схващане на кокалчетата и пусна куките. Задната светлина на влака се изгуби някъде напред и той чу скърцането на стоманените колела по стоманените релси - металически писък, към който слухът му така и не привикна.
Обърна се и закуцука в обратната посока, по-навътре в тунела. Беше минавал по този път достатъчно често, та да не се нуждае от уреда за нощно виждане, за да се добере до другия перон. Третата релса не беше пречка - покрита с дървен капак, тя всъщност беше удобно стъпало към изоставената площадка.
На покрития с плочки под лежаха строителни материали от прекъснат в самото си начало ремонт: скеле, камара парчета от маркучи, увити в найлон нови тръби. Еф бутна назад влажната си качулка и извади от торбата уреда за нощно виждане; сложи го на главата си и намести лещата пред дясното око. Доволен, че нищо не е поместено след последното му минаване, той тръгна към не- маркираната врата.
В най-натоварените времена, преди идването на вампирите, всеки ден половин милион души прекосяваха полирания под от тенесийски мрамор на Гранд конкърс някъде над главата му. Еф не можеше да рискува и да влезе в главния терминал - половинакровата чакалня предоставяше малко прикрития - но се беше качвал на тесните метални пътечки на покрива. Оттам наблюдаваше паметниците на отминалата епоха: забележителни небостъргачи като този на МетЛайф или Крайслер билдинг, мрачни и притихнали в нощта. Покатерил се беше над високите колкото два етажа изходи на вентилацията, на покрива на терминала, за да застане с лице към Четиридесет и втора улица и Парк авеню, между грамадните статуи на римските божества Минерва, Херкулес и Меркурий над големия часовник със стъкло от Тифани. От централната част на покрива свеждаше поглед на повече от сто стъпки под себе си към приличната на катедрала станция. По- близо не смееше да иде.