Нора махна с ръка на Гюс да мълчи.
- Откъде знаеш, че можеш да я прочетеш?
Еф не можеше да обясни.
- Просто знам.
- Значи е остров. Така казваш - Нора се приближи до него. - Но защо? Защо ти се показва това?
Еф отговори:
- Нашите съдби - дори тези на ангелите - ни се показват на части. Occido Lumen съдържа откровения, пренебрегвани от повечето хора. Тези откровения са били дадени във видение на един пророк и после са били записани върху няколко глинени таблички, които са загубени. Така е от край време: намеците, фрагментите, които съставят Божията мъдрост, идват при нас по неведоми начини, чрез видения, сънища и поличби. Струва ми се, че Бог праща посланието, но оставя на нас да го разберем.
- Даваш си сметка, че искаш от нас да се доверим на твоето видение, при положение, че току-що ни призна как си се готвел да ни предадеш - рече му Нора.
- Мога да ви покажа. Знам, мислите, че не можете да ми вярвате, обаче можете. Трябва. Не знам защо... обаче вярвам, че мога да спася всички ни. И Зак. Като унищожа Господаря веднъж и завинаги.
- Ти си съвсем побъркан - заяви Гюс. - Преди беше само един шибан тъп задник, обаче сега си и луд! Хващам бас - обърна се Гюс към другите, - че си е задържал малко от хапчетата, които даде на Хоакин. Разправя ни проклетото си видение! Добрият доктор е наркоман и сега здраво се е надрусал. Ако не е така, значи е превъртял от абстиненцията. И от нас се очаква да направим каквото ни казва? След съня му за някакви ангели? - Гюс вдигна ръце, като че се отказва. - Ако вярвате в това, хора, значи не сте по-добре с главите от него.
- Той казва истината. Или онова, за което вярва, не е истина.
Гюс се облещи.
- Значи ли това, че е прав?
- Аз май му вярвам - каза Фет и Еф се трогна от неговото благородство. - Искам да кажа, като бяхме в лагера, онзи небесен знак беше предназначен за него. Има причина той да получи това видение.
Нора гледаше Еф, като че едва го познава. Всяка близост, която бе останала помежду им, сега изчезна. Еф разбираше, че за нея вече е само обект, като Occido Lumen.
- Мисля, че трябва да го послушаме - заключи тя.
Замъкът Белведере
Зак седеше на големия камък в клетката на снежния леопард, под клоните на едно мъртво дърво. Усещаше, че нещо се случва. Нещо странно. Замъкът сякаш винаги отразяваше настроението на Господаря, както метеорологичните уреди отчитаха промяната в температурата и атмосферното налягане. Нещо се задаваше. Зак го долавяше, без да знае как.
Пушката лежеше в скута му. Чудеше се дали ще се наложи да я използва. Замисли се за снежния леопард, който някога крачеше гордо тук. Животното му липсваше като приятел, ала в известен смисъл още беше с него. Вътре в него.
Забеляза движение оттатък мрежата. В този зоопарк от две години не бе идвал никой друг. Зак използва оптическия мерник на пушката, за да види натрапника.
Беше майка му. Тичаше към него. Зак я беше наблюдавал достатъчно, та да разпознае тревогата й. Тя забави ход, когато приближи клетката и видя Зак вътре. Трио пипалца подскачаха подире й на четири крака, както кутретата следват стопанина си, дойде ли време за хранене.
Сега тези слепи вампири бяха децата на Кели. Не Зак. Зак усети, че не се е променила тя, която бе превърната във вампир и напусна света на живите, а той. Той беше ненормален. Той беше мъртъв за майка си - живееше пред очите й само като спомен, който тя не можеше да извика в ума си, като призрак в къщата й. Зак беше различният. Другият.
Докато я виждаше през мерника, за миг положи пръст на спусъка. Беше готов да стреля. Но после свали пушката.
Излезе през вратичката за хранене в задната част на клетката и тръгна към майка си. Нейната тревога всъщност беше трудно видима. Просто имаше нещо в начина, по който висяха ръцете й, нещо в присвитите й пръсти. Зак се питаше откъде ли идва. И къде ходи, когато Господаря я прати навън. Зак беше единственият й жив Близък. Кого търсеше тя тогава? И за какво беше тази внезапна тревога?
Очите на Кели бяха червени и блестяха. Тя се обърна и тръгна нанякъде, след като изкомандва пипалцата с поглед. Зак също я последва с пушка в ръка. Излязоха от зоологическата градина и тъкмо тогава Зак видя как легион вампири - от онези, които пазеха замъка на Господаря - се понася през дърветата към другия край на парка.
Нещо ставаше. И Господаря беше призовал Зак.
Остров Рузвелт
Еф и Нора чакаха в лодката, закотвена в северния край на парка с фара на остров Рузвелт, който гледаше към Куийнс. Крийм седеше отзад и наблюдаваше и тях, и оръжията им. Оттатък Ийст рнвър Еф зърна между сградите светлините на хеликоптер, който се рееше близо до Сентръл парк.