- Какво ще стане? - попита Нора. - Знаеш ли?
- Не.
- Ще успеем, нали?
- Не знам.
- От теб се очаква да кажеш „да“. Да ми вдъхнеш увереност. Да ме накараш да повярвам, че можем да го направим.
- Мисля, че можем.
Нора се поуспокои от хладнокръвния му глас.
- А с него какво ще правим? - попита тя за Крийм.
- Крийм ще ни съдейства. Ще ни заведе до арсенала.
Крийм изпръхтя.
- Защото какво друго му остава? - додаде Еф.
- Какво друго ни остава? - повтори като ехо Нора. - Скривалището на Гюс е известно. Твоето в сградата на съдебната медицина също. Сега Крийм знае и за мястото на Фет на този остров.
- Нямаме други възможности - каза Еф. - Всъщност през цялото време сме имали само две.
- И те са?
- Откажи се или унищожи.
- Или умри, докато опитваш - допълни Нора.
Еф забеляза, че хеликоптерът отново набира височина и се понася над Манхатън в северна посока. Тъмнината нямаше да ги скрие от очите на вампирите. Връщането щеше да е опасно.
Гласове. Фет и Гюс. Еф видя, че и господин Куинлан е с тях. Носеше нещо бъчвообразно, увито в промазан брезент.
Гюс пръв се качи в лодката.
- Двамата опитаха ли нещо? - попита той Нора.
Тя поклати глава. Тогава Еф разбра, че тя е останала, за да държи под око и Крийм, и него, сякаш те щяха да пробват да отплават и да оставят другите на острова. Нора се почувства неудобно, задето Гюс я попита пред Еф.
Господин Куинлан също се качи и лодката потъна малко под неговата тежест и тежестта на бомбата. Той обаче спокойно я положи на дъното и пак пролича огромната му сила.
- Хайде да го видим това лошо момче - предложи Гюс.
- Като стигнем на място - отговори Фет и забърза към мости- ка. - Не искам да го отварям под дъжда. Пък и ако ще влизаме в арсенала, трябва да се доберем дотам до зазоряване.
Гюс седна и се облегна. Влагата явно не го притесняваше. Разположи се и насочи оръжието си така, че да държи на мушка и Крийм, и Еф.
Прекосиха реката и господин Куинлан отнесе бомбата в жълтия Хамър на Крийм. Дъбовите урни бяха натоварени предварително.
Фет подкара на север през града, към моста Джордж Уошинг- тън. Еф се почуди дали няма да се натъкнат на блокада на пътя, но после се досети, че Господаря още не знае къде отиват. Освен...
- Ти каза ли на Господаря за бомбата? - обърна се той към на- тикания на задната седалка Крийм.
Крийм го изгледа ядно, докато премисляше дали е добре да каже истината.
- Не е казал.
Раздразнението на Крийм показа, че господин Куинлан е разбрал мислите му правилно.
Нямаше блокада. Прекосиха моста, влязоха в Ню Джърси и се насочиха към междущатската магистрала 80 - Запад. Еф беше поочукал сребърната броня на Хамъра, докато си проправяше път сред изоставените коли, но иначе не срещнаха препятствия. Докато стояха на едно кръстовище и обмисляха по кой път да поемат, Крийм опита да измъкне оръжието на Нора и да избяга, но грамадните телеса му пречеха да действа бързо. Получи от господин Куинлан лакът в лицето и сега сребърните му зъби бяха нащърбени като бронята на колата му.
Ако колата им беше забелязана на пътя, то Господаря щеше незабавно да узнае къде са. Но реката и невъзможността на вампирите да прекосяват сами движеща се вода, би трябвало да са забавили преследвачите им, та дори и самия Господар. Затова в момента имаха да се тревожат само за вампирите в Джърси.
Хамърът гълташе горивото и стрелката вече клонеше към знака за празен резервоар. Освен това се надпреварваха с времето - трябваше да стигнат арсенала по зазоряване, когато вампирите заспиват.
Отклониха се от магистралата и приближиха „Пикатини“. Всичките шестдесет и пет акра на огромното армейско съоръжение бяха оградени. Начинът за проникване на Крийм включваше паркиране сред гората и половин миля пеш през едно блато.
- Нямаме време за това - заяви Фет, защото Хамърът вървеше вече на изпарения. - Къде е главният вход?
- А дневната светлина? - попита Нора.
- Скоро е. Не можем да чакаме - Фет смъкна прозореца на Еф и посочи автомата. - Бъди готов.
Насочи колата право към портала, над който се четеше надпис „Арсенал Пикатини. Единен център за разработка на оръжия и муниции“. Подмина сградата за „Контрол на посетителите“ Вампири наизлязоха от нея и Фет ги заслепи с дълги светлини и с прожекторите на покрива на колата, преди да ги помете със сребърната броня. Рухнаха като някакви плашила, напълнени с мляко. Онези, които избегнаха унищожителния удар на Хамъра, заподскачаха под огъня на Еф. Той стреляше от седнало положение през прозореца.