Щяха да предадат на Господаря къде се намират Еф и останалите, но зората, която тъкмо докосна тежките черни облаци, даде два часа преднина.
Това не се отнасяше до хората от охраната. Неколцина излязоха при преминаването на Хамъра и се завтекоха към колите си. Фет свърна и подкара през място, което приличаше на малко градче. Крийм показваше пътя към зоната за изследвания, където смяташе, че има детонатори и взриватели.
- Тук - каза той, щом приближиха комплекс от ниски необозначени сгради. Хамърът се задави и с поклащане влезе в някакъв паркинг и спря. Хората изскочиха от колата. Господин Куинлан измъкна масивния Крийм като вързоп с пране и после избута Хамъра в един заслон за коли, полускрит откъм пътя. Отвори багажника и взе бомбата, а всички други - без Крийм - грабнаха оръжията си.
Вратата беше отключена и влязоха в работилница, където явно от доста време не се извършваха нито изследвания, нито разработки. Лампите светнаха и се видя, че мястото е опоскано като магазин с намаление. Всички оръжия бяха взети, но несмърто- носните уреди и части си стояха по масите и плотовете.
- Какво търсим? - попита Еф.
Господин Куинлан остави бомбата. Фет свали брезента. Устройството приличаше на буре: черен цилиндър, опасан отстрани и отгоре с ремъци с катарами. По ремъците имаше надписи на кирилица. От горната страна стърчеше сноп кабели.
- Това ли е? - поинтересува се Гюс.
Еф почна да разучава дебелите преплетени кабели, които излизаха изпод капака.
- Сигурен ли си за това нещо? - попита той Фет.
- Никой не може да е напълно сигурен, докато не види атом- ната гъба в небето. Мощността е един килотон, относително малко за ядрено оръжие, но повече от достатъчно за нашите нужди. Малка ядрена бомба. Плутоният е „спусъкът“. Ще отнесе всичко в радиус от половин миля.
- Ако успееш да го детонираш - вметна Гюс. - Има ли съвпадане на руските и американските части?
- Действа с имплозия. Плутоният обстрелва ядрото като куршуми. Всичко си е вътре. Трябва ни само нещо, което да предизвика процеса.
- Нещо със закъснител - каза Нора.
- Именно - съгласи се Фет.
- И ще трябва да го направиш в движение. Нямаме много време - Нора погледна Гюс. - Можеш ли да ни намериш друга кола? Може би две?
Гюс кимна.
Вие, хора, стартирайте с жиците бомбичката, а аз ще ви подкарам някоя и друга кола така.
- Остава ни само още едно нещо - заключи Нора.
Приближи до Еф и смъкна раницата си.
Подаде му я. Вътре беше книгата.
- Точно така - рече той. Сега, когато времето наближаваше, Еф се уплаши. Фет вече ровичкаше из чарковете. Господин Куинлан пазеше Крийм. Еф откри врата, която водеше към офисите и си избра един без никакви лични вещи вътре. Бюро, стол, шкаф за документи и празна бяла дъска, колкото цялата стена.
Измъкна Occido Lumen от раницата на Нора и я положи върху металното бюро. Пое дълбоко дъх и опита да прочисти ума си. После разгърна първите страници. Като я държеше в ръце, книгата му се струваше обикновена. Нямаше нищо общо с магията от съня му. Разлистваше бавно. Запази спокойствие, когато в началото нищо не се получи, никакви проблясъци на вдъхновение или откровение. Сребърните нишки в илюстрованите страници изглеждаха еднообразни в светлината на флуоресцентните лампи на тавана. Текстът беше монотонен и безжизнен. Докосна символите с връхчетата на пръстите си.
Нищо. Как бе възможно? Може би беше твърде нервен, превъзбуден. Нора и господин Куинлан се появиха на вратата. Еф заслони очи с дланите си, опита се да изключи Нора и Родения, да изключи всичко и - най-важното - да изключи своите съмнения. Затвори книгата, затвори очи, помъчи се да се отпусне. Нека останалите мислят каквото искат. Той се обърна навътре. Замисли се за Зак. И как го освобождава от ноктите на Господаря. Как слага край на мрака на земята. Как върховните ангели летят в ума му.
Отвори очи и се поизправи на стола. Уверено отвори книгата. Спокойно разгледа текста. Взря се в илюстрациите, които беше виждал поне сто пъти. Не беше само сън, каза си Еф. Вярваше в това. Ала в същото време нищо не се получаваше. Нещо не беше наред, нещо липсваше. Книгата криеше своите тайни.
- Може би, ако се помъчиш да поспиш, ще влезеш във видението чрез подсъзнанието - предложи Нора.
Еф се усмихна. Ценеше опита й да го окуражи, понеже очакваше укори. Останалите искаха той да успее. Имаха нужда той да успее. Не можеше да ги предаде.