Выбрать главу

Еф погледна господин Куинлан с надеждата той да му предло­жи нещо, да го посъветва на основата на познанията си.

   - Ще дойде.

Тези думи накараха Еф да се съмнява в себе си повече от всяко­га. Господин Куинлан нямаше идеи. Той просто вярваше, вярва­ше в Еф, който пък все повече губеше вяра в себе си. Какво напра­вих?, рече си той. Какво ще правим сега?

- Ще те оставим сам - каза Нора; излязоха и затвориха врата­та.

Еф се отърси от отчаянието си. Отпусна се в стола, положи длани върху книгата и затвори очи в очакване нещо да се случи.

* * *

Унасяше се от време на време, но все се будеше. Не му се удава­ше да направлява сънищата си. Нищо не се появяваше. Про­чете каквото можа от текста още два пъти и се предаде. Затръшна книгата и, изпълнен с опасения, отиде при другите.

Фет и Нора извърнаха глави към него, обаче очакванията им бяха попарени при вида на израза и Стойката на Еф. Той не на­мираше думи за приятелите си. Знаеше, че те разбират тревогата и затормозеността му, но това не правеше провала по-приемлив.

Гюс влезе, изтръска дъжда от якето си и мина край Крийм, кой­то седеше на пода до господин Куинлан и бомбата.

- Взех две коли - обясни Гюс. - Голям военен джип, закрит, и един експлорър. На джипа можем да сложим сребърната броня, ако искаш да ми помогнеш - обърна се той към господин Куин­лан. - Колите са в движение, но не давам гаранции. Трябва да на­леем още гориво по пътя; можем да намерим и работеща бензи­ностанция.

После погледна Фет.

Фет вдигна детонатора.

- Знам само, че работи при всякакво време и може да се мон­тира на ръка. Или действа веднага, или е със закъснение. Просто завърташ това копче.

- Колко е закъснението? - попита Гюс.

- Не съм сигурен. На този етап трябва да се задоволим с как­вото имаме. Проводниците ми се виждат съвместими - Фет сви рамете, за да покаже, че е направил всичко по възможностите си. - Сега ни трябва само мястото.

- Сигурно правя нещо погрешно - рече Еф. - Или сме забра­вили нещо, или... има нещо, което просто не знам.

- Не ни остава много дневна светлина - отговори Фет. - Ко­гато се спусне нощта, ще започнат да прииждат и да ни нападат. Каквото и да става, трябва да се махаме оттук.

Еф кимна отсечено и стисна книгата.

- Не знам. Не знам какво да ви кажа.

- Свършено е с нас. Ето това ни казваш - отвърна Гюс.

Нора се обърна към Еф:

- Нищо ли не излезе от книгата? Нито дори...

Еф поклати глава.

- Ами видението? Нали каза, че мястото е на остров.

- Един от десетки острови. Имаме над дванадесет само в Бронкс, осем или там някъде в Манхатън, шест в Стейтън айлънд... Приличаше ми на огромно езеро. Само това знам.

- Може някъде тук да намерим военни карти - предположи Нора.

Гюс се разсмя и каза на Еф:

- Аз съм откачил, щом продължавам с това, щом се доверявам на един побъркан страхливец и предател, щом не те убих и не си спестих тая мизерия сега.

Еф забеляза, че господин Куинлан е изпаднал в обичаяното си мълчаливо състояние. Стоеше със скръстени ръце и търпеливо чакаше нещо да се случи. Прииска му се да иде при него и да му каже, че доверието му е неоснователно. Но преди да успее да сто­ри това, се намеси Фет.

- Виж какво. След всичко, през което минахме - и продължа­ваме да минаваме - не мога да ти кажа нещо, дето и сам да не го знаеш. Искам само за една секунда да си спомниш за стареца. Помни, че той умря за книгата, която сега е в ръцете ти. Пожерт­ва се, за да остане книгата у нас. Казвам това, не за да те напрягам допълнително, а за да снема част от напрежението ти. Доколкото виждам, вече го няма. Намираме се в края на пътя. Не разполага­ме с нищо повече. Ти си човекът. И ние сме с тебе, независимо от изхода. Знам, че мислиш за сина си; знам, че това те мъчи. Но само си помисли за стареца за миг. Погледни в дълбочина. И ако има нещо там, ще го намериш. Сега.

Еф се опита да си представи как професор Сетракян е с него в момента; облечен е в неизменния си костюм от туид и стиска в ръка прекалено големия бастун с вълчата глава, където се крие сребърното острие. Изследователят и унищожителят на вампи­рите. Припомни си часовете след търга - единствения случай, когато Сетракян имаше възможността да докосне и да прочете страниците, които бе дирил в продължание на десетилетия. Еф отгърна на илюстрацията, която старецът тогава им показа - сложна плетеница в сребърно, черно и червено върху две страни­ци. Сетракян положи отгоре й паус и очерта контурите на архан­гел с шест крайника.

Occido Lumen - осъзна Еф - беше книга, която разказваше за вампирите, а не беше предназначена за тях. Облечена в сребро, за да стои по-далеч от техните ръце. Педантично изработена така, щото страшните стригои да не могат да я докосват.