Еф погледна господин Куинлан с надеждата той да му предложи нещо, да го посъветва на основата на познанията си.
- Ще дойде.
Тези думи накараха Еф да се съмнява в себе си повече от всякога. Господин Куинлан нямаше идеи. Той просто вярваше, вярваше в Еф, който пък все повече губеше вяра в себе си. Какво направих?, рече си той. Какво ще правим сега?
- Ще те оставим сам - каза Нора; излязоха и затвориха вратата.
Еф се отърси от отчаянието си. Отпусна се в стола, положи длани върху книгата и затвори очи в очакване нещо да се случи.
Унасяше се от време на време, но все се будеше. Не му се удаваше да направлява сънищата си. Нищо не се появяваше. Прочете каквото можа от текста още два пъти и се предаде. Затръшна книгата и, изпълнен с опасения, отиде при другите.
Фет и Нора извърнаха глави към него, обаче очакванията им бяха попарени при вида на израза и Стойката на Еф. Той не намираше думи за приятелите си. Знаеше, че те разбират тревогата и затормозеността му, но това не правеше провала по-приемлив.
Гюс влезе, изтръска дъжда от якето си и мина край Крийм, който седеше на пода до господин Куинлан и бомбата.
- Взех две коли - обясни Гюс. - Голям военен джип, закрит, и един експлорър. На джипа можем да сложим сребърната броня, ако искаш да ми помогнеш - обърна се той към господин Куинлан. - Колите са в движение, но не давам гаранции. Трябва да налеем още гориво по пътя; можем да намерим и работеща бензиностанция.
После погледна Фет.
Фет вдигна детонатора.
- Знам само, че работи при всякакво време и може да се монтира на ръка. Или действа веднага, или е със закъснение. Просто завърташ това копче.
- Колко е закъснението? - попита Гюс.
- Не съм сигурен. На този етап трябва да се задоволим с каквото имаме. Проводниците ми се виждат съвместими - Фет сви рамете, за да покаже, че е направил всичко по възможностите си. - Сега ни трябва само мястото.
- Сигурно правя нещо погрешно - рече Еф. - Или сме забравили нещо, или... има нещо, което просто не знам.
- Не ни остава много дневна светлина - отговори Фет. - Когато се спусне нощта, ще започнат да прииждат и да ни нападат. Каквото и да става, трябва да се махаме оттук.
Еф кимна отсечено и стисна книгата.
- Не знам. Не знам какво да ви кажа.
- Свършено е с нас. Ето това ни казваш - отвърна Гюс.
Нора се обърна към Еф:
- Нищо ли не излезе от книгата? Нито дори...
Еф поклати глава.
- Ами видението? Нали каза, че мястото е на остров.
- Един от десетки острови. Имаме над дванадесет само в Бронкс, осем или там някъде в Манхатън, шест в Стейтън айлънд... Приличаше ми на огромно езеро. Само това знам.
- Може някъде тук да намерим военни карти - предположи Нора.
Гюс се разсмя и каза на Еф:
- Аз съм откачил, щом продължавам с това, щом се доверявам на един побъркан страхливец и предател, щом не те убих и не си спестих тая мизерия сега.
Еф забеляза, че господин Куинлан е изпаднал в обичаяното си мълчаливо състояние. Стоеше със скръстени ръце и търпеливо чакаше нещо да се случи. Прииска му се да иде при него и да му каже, че доверието му е неоснователно. Но преди да успее да стори това, се намеси Фет.
- Виж какво. След всичко, през което минахме - и продължаваме да минаваме - не мога да ти кажа нещо, дето и сам да не го знаеш. Искам само за една секунда да си спомниш за стареца. Помни, че той умря за книгата, която сега е в ръцете ти. Пожертва се, за да остане книгата у нас. Казвам това, не за да те напрягам допълнително, а за да снема част от напрежението ти. Доколкото виждам, вече го няма. Намираме се в края на пътя. Не разполагаме с нищо повече. Ти си човекът. И ние сме с тебе, независимо от изхода. Знам, че мислиш за сина си; знам, че това те мъчи. Но само си помисли за стареца за миг. Погледни в дълбочина. И ако има нещо там, ще го намериш. Сега.
Еф се опита да си представи как професор Сетракян е с него в момента; облечен е в неизменния си костюм от туид и стиска в ръка прекалено големия бастун с вълчата глава, където се крие сребърното острие. Изследователят и унищожителят на вампирите. Припомни си часовете след търга - единствения случай, когато Сетракян имаше възможността да докосне и да прочете страниците, които бе дирил в продължание на десетилетия. Еф отгърна на илюстрацията, която старецът тогава им показа - сложна плетеница в сребърно, черно и червено върху две страници. Сетракян положи отгоре й паус и очерта контурите на архангел с шест крайника.
Occido Lumen - осъзна Еф - беше книга, която разказваше за вампирите, а не беше предназначена за тях. Облечена в сребро, за да стои по-далеч от техните ръце. Педантично изработена така, щото страшните стригои да не могат да я докосват.