Еф върна мислите си към видението... как намери книгата върху леглото, което беше навън, на открито...
Грееше дневна светлина...
Еф приближи вратата. Отвори я, пристъпи на паркинга отвън и вдигна поглед към парцаливите облаци, които вече почваха да затъмняват бледия диск на слънцето.
Фет и Нора го последваха в слабата виделина, а господин Куинлан, Крийм и Гюс останаха на прага.
Еф, съсредоточен върху книгата, не ги забеляза. Слънчева светлина. Дори и вампирите някак да успееха да преодолеят среброто по книгата, никога нямаше да могат да я прочетат на естествена светлина заради убийствените за техния вирус свойства на ултравиолетовите лъчи.
Отвори книгата и я наклони към гаснещото слънце, подобно на лице, което се къпе в последните топли лъчи на деня. Древните страници придобиха нов живот. Еф отлисти до първата илюстрация. Втъканите сребърни нишки проблеснаха и се появи нов образ.
Бързо заразглежда нататък. Зад думите се появяваха нови думи, написани сякаш със симпатично мастило. Водните знаци променяха илюстрациите. Върху страниците изписани само с текст се появиха сложни изображения. Нов слой мастило реагира на ултравиолетовата светлина...
Гледана под пряка слънчева светлина, голямата плетеница съдържаше изящното изображение на архангела - съвършено сребърно на фона на стария пергамент.
Латинският текст съвсем не се превеждаше сам по магичен начин като във видението, но общият смисъл ставаше ясен. По- показателна беше новопоявилата се диаграма във формата на знака за биологична опасност: вътре в цветето имаше точки, които бяха подредени като точки върху географска карта.
На друга страница пък определени букви бяха подчертани и, прочетени заедно, образуваха странната, ала позната дума:
AHS U DAGU-WAH.
Еф четеше бързо, прозренията като че проникваха в ума му през очите. Най-сетне мъждивото слънце изчезна, а с него изчезнаха и промените в книгата. Остана още много за четене и научаване. Но видяното засега бе достатъчно. Ръцете му продължаваха да треперят. Occido Lumen му бе показала пътя.
Еф мина край Фет и Нора и влезе вътре. Не бе нито облекчен, нито тържествуващ. Само трептеше като камертон.
Срещна погледа на господин Куинлан, който прочете всичко по лицето му.
- Слънчевата светлина. Разбира се.
Другите разбраха, че нещо е станало. Без Гюс, който си оставаше скептично настроен.
- Е? - продума Нора.
- Вече съм готов.
- Готов за какво? За тръгване ли? - уточни Фет.
- Трябва ми карта - обърна се Еф към Нора.
Тя се завтече към един от офисите. Чуха как отваря и затваря с трясък чекмеджета.
Еф просто си стоеше, все едно се възстановява след токов удар.
- Важна беше слънчевата светлина - каза той накрая. - Да се прочете книгата на естествена слънчева светлина. Сякаш страниците се разкриха пред мен. Видях всичко... по-точно, щях да го видя, ако разполагах с повече време. Индианското име на това място е било „Изгорената земя“. Обаче думата за „изгорен“ е същата като думата за „черен“.
- Obscura. Тъмна.
- Чернобил, проваленият опит, симулацията - намеси се Фет. - Древните са се успокоили след този случай, понеже „Чернобил“ ще рече „черна пръст“[20]. А когато бях в Исландия, видях екип на Стоунхарт, който правеше разкопки в една геологически активна зона, с гейзери, недалеч от Рейкявик. Мястото се нарича Черното езеро.
- Но в книгата не са посочени координати.
- Защото се е намирало под водата - отговори Еф. - Когато останките на Озриил били разпръснати, това място е било под водата. Господаря се е появил стотици години по-късно.
- Най-младият. Последният.
С победоносен вик Нора влетя със сноп грамадни топографски карти на североизточната част на Съединените щати и един пътен атлас с целофанова обложка.
Еф разгърна картата на щата Ню Йорк. На нея беше изобразена и южната част на Онтарио, в Канада.
- Езерото Онтарио - посочи той. - Пада се малко на изток от нас.
В реката Сейнт Лорънс, източно от остров Улф, имаше множество малки островчета, повечето безименни. Архипелагът се наричаше „Хилядата острова.“
- Там е. Един от тези острови. Точно срещу брега на щата Ню Йорк - продължи Еф.
- Мястото на погребението? - попита Фет.
20
Тук Фет греши - Чернобил (укр. „чорнобил“) не означава „черна пръст“, а „черно биле“ сиреч пелин. Пелинът се споменава в книгата Откровение, 8:10-11. „Затръби и Третият ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори; и името на тая звезда е пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.“ (Бел. прев.)